Какво може да бъде горивото на бъдещето за корабоплаването?

Корабоплаването е основата на световната икономика, като отговаря за около 90% от глобалната търговия. Но то също представлява почти 3% от нарастващите емисии на въглероден диоксид, водещи до нагряването на атмосферата. През 2018 г. регулаторът на отрасъла определи поредица от цели за намаляване на емисиите, свързани с прехода от изкопаеми към възобновяеми енергийни източници. Ако трябва да бъдат постигнати по-амбициозните цели, корабите по света ще трябва да започнат да изгарят ново, чисто гориво до 2030 г. Въпросът е кое е най-подходящото в случая, пише Bloomberg.

Корабите изгарят около 5 милиона барела изкопаемо гориво всеки ден, изхвърляйки постоянен поток от въглероден диоксид и други парникови газове в атмосферата. И все пак определянето на горивото на бъдещето не зависи единствено от количеството на емисиите. Необходима е достатъчна мощност, за да бъдат задвижени гигантските танкери по целия свят.

Амоняк

Плюсовете на този газ са, че той не отделя никакви въглеродни емисии, когато е направен по чист начин. Амоняк може да бъде произведен чрез комбиниране на „зелен“ водород с азот от въздуха. В същото време той отделя много по-малко енергия от класическите изкопаеми течни горива, което означава, че ще са необходими много по-големи количества от този газ, за да покрият нуждите по света. Другият голям минус е, че амонякът е токсичен за животните, растенията и хората. 

Водород

Най-лекият химичен елемент е достатъчно мощен и се използва при изстрелването на ракети в космоса. Той може да бъде произведен без присъствието на въглеродни емисии, като приложението му може да обхване както двигателите с вътрешно горене, така и горивните клетки, набиращи популярност в автомобилната индустрия.

От друга страна водородът има по-малка енергийна плътност от амоняка и трябва да се съхранява при температура от минус 253 градуса по Целзий или под високо налягане, като не трябва да се забравя, че водородът е и силно – характеристики, които биха създали множество неудобства за корабостроителните компании.

Втечнен природен газ (LNG)

Широко рекламиран от американците, втечненият газ е достатъчно известен, достъпен и отделя значително по-малко въглеродни емисии от петрола, като редица кораби вече са оборудване за неговото използване. Въпреки популярността си, LNG все пак е изкопаемо гориво и не може да бъде въглеродо неутрален макар и да съществуват синтетични варианти. Този газ се нуждае и от скъпа инфраструктура за пренос и обработка, като отделя големи количества метан, друг парников газ.

Биогорива

Тези горива имат растителна основа и са съвместими с редица корабни конструкции. Основният минус при тях е, че производството им е значително по-скъпо от това на изкопаемите горива и ще са необходими много по-големи количества, за да се задоволят нуждите при корабоплаването.

Метан

Лесното съхраняване на най-простия наситен въглеводород дават предимство на метана. При температура от минус 11 градуса по Целзий и значително налягане той се втечнява, като неговото производство може да има „зелена“ основа и към момента използването му е приложимо за някои топове плавателни съдове. Транспортирането му може да става посредством наличната газопреносна инфраструктури. Горенето на метана в присъствието на кислород води до образуването на въглероден двуокис и вода. Основният минус в случая е по-ниската енергийна плътност от петролните горива.

Ядрена енергия

Ядрената енергия продължава да бъде в центъра на ожесточен спор както в Европа, така и на други места по света, относно нейната роля в глобалния енергиен преход. Този тип енергия не отделя никакви емисии, като в същото време разполага с огромна енергийна плътност и вече се използва при някои кораби. От друга страна хората продължават да гледат с недоверие към ядрената енергия след авариите в „Чернобил“ и „Фукушима“, което възпрепятства допълнителното развитие и още по-широкото разпространение на ядрените технологии.

Кога ще бъде осъществен енергийния преход при морския транспорт?

Плановете вече са в ход. Mediterranean Shipping Co. вече е започнала да използва биогорива в Ротердам, докато Норвегия разполага с малък флот от електрически пътнически фериботи, а финландската компания Wartsila стартира проучвания с амоняк.

Все пак на тези технологии им предстои дълъг път на развитие. LNG, който вече е добре познат на корабоплаването, се очаква да покрие малко по-малко от 1% от търсенето на корабни горива през настоящата година. Международната морска организация на ООН (IMO), регулаторът за международното корабоплаване, притиска индустрията да постигне въглероден неутралитет до 2100 г. В  тази връзка датският концерн Maersk обяви, че ще се стреми да изчисти операциите си от въглерод до средата на този век.

IMO се е насочила към 50-процентно свиване на емисиите на парникови газове до 2050 г. спрямо нивата от 2008 г. Съдовете с нулеви емисии ще трябва да започнат да плават до 2030 г., за да може до средата на века всеки кораб да е ограничил своите емисии с до 85%.

Изчислено е, че за целта ще са необходими между 1-1,4 трлн. долара между 2030 г. и 2050 г. под формата на инвестиции за енергийния преход.