България почти е изпълнила целта на НАТО за разходите за отбрана за 2020 г.

България постига за тази година разходи за отбрана, равни на 1,93 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат данни, представени днес от североатлантическия алианс НАТО.

Отбелязва се, че миналата година страната ни е осигурила за отбрана 3,18 на сто от БВП. Значително по-високият дял се обяснява със сделката за американските изтребители.

През 2014 г. държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО приеха цел за отбранителни разходи, равни на две на сто от БВП до 2024 г. Преди шест години нашата страна е отделяла 1,31 на сто от БВП за отбрана, предава БТА.

Според данните за тази година на глава от населението отбранителните разходи у нас са за 150 долара, а миналата година са били за 263 долара предвид сделката за бойните самолети.

Най-голямата част от разходите за отбрана в нашата страна са за служители (56 на сто), за дейност и поддръжка се харчат 17,9 на сто, за инфраструктура - 6,9 на сто, а за оборудване и изследвания - 19,3 на сто.

Общите данни показват, че само 10 страни от НАТО изпълняват или надвишават целта за отбранителни разходи от две на сто от БВП. За тази година НАТО бележи увеличение от 4,3 на сто на отбранителните разходи спрямо 2019 г.

НАТО подкрепя удължаването на действието на договора СТАРТ между САЩ и Русия за контрол над въоръжаването. Това заяви генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг в навечерието на двудневното виртуално заседание на министрите на отбраната на страните от Алианса, стана ясно още днес.

Приветствам напредъка от последните дни, добави той по повод съобщенията, в които Вашингтон подкрепи предложението на Москва да се удължи с една година действието на последния голям двустранен договор за контрол на нападателните оръжия.

Столтенберг отбеляза, че в последните 30 години страните от НАТО са съкратили с над 90 на сто оръжията, обхванати от договора.

По неговите думи предстои страните от Алианса да обсъдят въпроса за новото въоръжение на Китай и Русия, способно да заглушава, заслепява и сваля спътници от орбита. Той потвърди, че министрите на отбраната от пакта ще подкрепят създаването на нов център за космическа защита в базата "Рамщайн" в Германия.

Министрите ще обсъдят също въпросите за сигурността на веригите на снабдяване, възможностите за използване на цивилна инфраструктура при военни действия, опасностите от чуждестранната собственост, развитието на далекосъобщителните мрежи от пето поколение (5G). Предвижда се те да одобрят решение за разширяване на мисията на НАТО в Ирак.

В Афганистан НАТО разполага с около 12 000 служители и по-нататъшни промени ще бъдат съобразени с условията на място, посочи Столтенберг. Той призова талибаните да намалят насилието, да прекъснат връзките си с Ал Каида и с други терористи, да преговарят добросъвестно.

Генералният секретар отбеляза, че наскоро бе одобрено финансирането до 2024 г. за афганистанското правителство.

Загрижен съм от последиците от решението на Турция да се въоръжи с руските противоракетни системи С-400. Заявявал съм това неколкократно, включително при посещенията ми в Анкара, посочи Столтенберг. Той добави, че тези системи са несъвместими с противовъздушната отбрана в НАТО. Подкрепям търсенето на решение, обсъжда се доставката на ракети "Пейтриът" (за Турция) или на френско-италиански системи, посочи генералният секретар.