Светът е изхвърлил близо 1 млрд. тона храна през 2019 г.

Съществува начин, чрез който всеки човек може да подкрепи глобалните усилия за борба с климатичните промени, без дори да се налага да излиза от своя дом. Да не изхвърля храна.

Около 931 милиона тона хранителни продукти са били изхвърлени неоползотворени през 2019 г., според Програмата на ООН за околната среда. Домакинствата са отговорни за повече от половината от това количество, докато за останалия дял са отговорни търговците на дребно и хранително-вкусовата промишленост, съобщава Bloomberg.  

Нови оценки показват, че около 17% от храната, достъпна за потребителите по света през разглежданата година, в крайна сметка е изхвърлена. Въпросът е още по-актуален, когато се разглежда заедно с друг анализ на ООН, който проследява проблема нагоре по веригите на доставка и показва, че 14% от произведените храни се изхвърлят преди да стигне до магазините. Изхвърлянето на храна става във всяка точка от веригата – от производството до масата на съответното домакинство.

Хранителните отпадъци са отговорни за около 10% от глобалните емисии на парникови газове, според изчисления на Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН. Ако въпросните отпадъци можеха да се класират като страна в класацията на най-големите замърсители в света, те щяха да се наредят на трето място след Китай и САЩ.

Неправителствената организация Project Drawdown класира проблема с хранителните отпадъци пред нуждата от замяна на двигателите с вътрешно горене с електромобили.

хранителни

Докладът на Програмата на ООН за околната среда предполага, че количеството храна, похабена от потребителите, може да е около два пъти по-голяма от предишната оценка. Анализът, извършен от Организацията за прехрана и земеделие на ООН през 2011 г., разчита на данни от по-малко на брой страни.

Методологията е напреднала и сега се използват данни от 54 държави. Тя разкрива, че проблемът не се ограничава до най-богатите страни.

Констатациите трябва да помогнат на страните да си поставят цели за намаляване на хранителните отпадъци и да създадат начини за проследяване на напредъка по този въпрос. Досега малко държави са включили намаляването на отпадъците в своите планове, свързани с Парижкото споразумение за климата. Осигуряването на напредък в борбата с този източник на въглеродни емисии ще зависи отчасти от приемането на обща методология.

Някои правителства подтикват и стимулират обществеността да промени поведението си и това надхвърля създаването на кампании за повишаване на осведомеността. Например в Южна Корея компаниите за транспорт и обработка на битови отпадъци таксуват домакинствата според теглото на хранителните им отпадъци.