Чужди фондове държат турски активи за над 3,4 млрд. долара

До момента чуждестранни фондове са отчели притежание на турски акции и държавни облигации за над 3,4 млрд. долара за тази година. Тези вложения могат да доведат до загуби след внезапното уволнение на управителя на централната банка Наджи Агбал, което разтърси пазарите, пише Ройтерс.

Агбал беше свален от поста си от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган през почивните дни и заменен от Шахап Кавджъоглу, бивш депутат, който изглежда споделя мнението на Ердоган, че високите лихвени проценти причиняват инфлация.

"Доверието на инвеститорите в Турция е изцяло разбито“, казва Джейсън Тюви, старши икономист "Развиващи се пазари" в Capital Economics. "Докато Ердоган е там, ще има много инвеститори, които просто няма да са готови да вложат парите си в страната за продължителен период от време“, допълва той.

Турската лира поевтиня с около 10% след напускането на Агбал, а някои деноминирани в турски долари облигации паднаха до най-ниско ниво от 10 месеца. Акциите на борсата в Истанбул регистрираха най-лошите си два дни от кризата през 2008 г.

Няколко борсово търгувани фонда на iShares са инвестирали около 398,6 млн. долара в турски акции, показват още данните на Morningstar.

Турски активи разкриват и фондове на Cambria, Sprott, HSBC, JPMorgan и Invesco, главно в борсово търгувани фондове (ETF). Legal & General, BlueBay Asset Management, Union Investment, Arca Fondi, Vanguard и Schroders също имат значителни притежания на турски активи.

"Ние не сме променили позицията си (относно турския дълг), тъй като чакаме да преценим дали ще има по-широка съществена промяна в паричната политика на Турция“, казва Сергей Дергачев, старши портфейлен мениджър в Union Investment.

Fidelity отказва коментар, а останалите фондове не са отговорили на запитванията.

Агбал, четвърти управител на турската централна банка за пет години, успокои някои опасения на инвеститорите относно предполагаемото намесване на Ердоган в паричната политика и многократните му призиви за намаляване на лихвените проценти. Между ноември и уволнението му лирата се повиши с около 16%.

С назначаването му много фондове бяха привлечени към турските активи. За няколкото месеца, в които управляваше централната банка, той вдигна лихвения процент с 875 базисни пункта до 19%, което е най-голямото увеличение за всяка голяма икономика.

През последните седмици Турция, заедно с повечето нововъзникващи пазари, пострада, тъй като доходността на облигациите нарасна в САЩ и други напреднали икономики и доларът скочи.