Б. Иванчев: Жилищата са мъртви активи и убиват предприемчивостта ни

- В книгата  ви се цитира изследване, че бедни страни от Карибския басейн, Латинска Америка и Африка са лидерите в индекса на щастието. Защо Европа и САЩ не са, а пък страните от бившия соцлагер са най-назад?

Колкото по-слабо са атакувани емоциите и ирационалността на човека, толкова по-щастлив е той. Първата група  страни имат по-различна психология от пазар-консумеризъм и перцепция за щастие. Хората от бившия соцлагер се чувстват излъгани от революцията и съжаляват за "пропуснатия шанс" да участват отначало в консумеризма. И сега страхотно много бързат... да наваксат и поради това са много нещастни. Само вижте лицата на всичките ни политици и богати бизнесмени. 

- Какво е възприятието за щастие на хората в Латинска Америка, за да са по-щастливи от другите?

Моята трактовка е че в тези страни хората страдат по-малко от "болестта  на парите" (Money Sickness Syndromе) и са по-щастливи, макар и по-бедни, защото ценностната им система не е основана толкова много на консумеризма.

- Има ли изследвания кой е по-щастлив - бедните, средната класа или богатите? Щастливи ли са българските политици и бизнесмени или са лакоми за още власт и/или пари?

Изследванията в САЩ показват че най-силният единичен импулс за щастие се свързва със секса. В същото време General Social Surveys of the USA 1988-2002 показва, че богатите не правят повече секс от тези с ниски доходи. Следователно по този признак - богатите не са по-щастливи.

За България не разполагам с такива данни. А за нашите политици и бизнесмени, както казах по-рано, вижте добре  лицата и очите им - загрубели, нещастни, мътни. Алчността и бързането ги прави и завистливи на всичко отгоре. Забравят че в Библията е казано "Корен на всички злини е сребролюбието" и още "...среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помисли че с пари се добива дарът Божий".

- Доколко е важно общественото мнение, което кара мнозина да вдигат летвата и в мнението на колко човека и кои точно трябва да се оглеждаме?

Хората  са емоционални и ирационални същества. Консумеризмът ни атакува всяка секунда отвсякъде - с емоции, лайфстайл, сексуалност и иска от нас пари за да консумираме повече и да живеем като на кино - философията е мъртва и живеем при такъв обществен договор. Тези, които казват обратното ги считат за луди и сектанти. Най-лесното е да говорите с някой дядо или баба за това какво им е било достатъчно за да бъдат щастливи.    

- Означава ли това, че без телевизия и медии, които са основните канали на консумеризма, ще сме по щастливи?

Медиите са нещо много хубаво, стига  да не лъжат и измислят небивалици за пари и да не деформират съзнанието ни само към консумация. Медиите не са лоши сами по себе си. Лоши сме ние хората и тези, които управляват медиите.

- Имате ли впечатления къде хората са по-щастливи? Например в стари  еснафски градове като Пловдив и  Шумен, в забързаната и изнервена София, или в морските градове Бургас и Варна?

Нямам представителни данни. Личните ми впечатления са, че хората които останаха  в провинцията са удовлетворени  от нея и нямат душевния  дискомфорт на заминалите. Заминалите в София не са се интегрирали в големия град, а пък не искат да се върнат в малкия. Това ги тормози и ги прави зли и завистливи. А софиянци, губейки статуса си, станаха също зли и мразещи хората от провинцията.

- Защо някои страни като Франция и Великобритания се опитват да въведат индекс на щастието? Кои компоненти влизат вътре?

Вероятно някой от политиците е решил да стане по-популярен, вслушвайки се в някой съветник... Папа Бенедикт XVI изрично казва, че в богатите общества хората живеят в морална и духовна бедност, вътрешният им живот е дезориентиран и страдат от различни форми на безпокойство. А Библията казва "Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища". Индексите се композират на база на следните въпроси: колко обезпокоен се чувствате, какво ви се струва че е ценно, удовлетворен ли сте от живота и т.н.