Б. Иванчев: Жилищата са мъртви активи и убиват предприемчивостта ни

- Кои са трудните професии и защо?

Всички  професии са трудни - пилотът отговаря пряко за човешкия живот, както и шофьорът на автобуса София-Варна. Някои професии са много бързи и са свързани с пари, които вече не са средство, a цел сами за себе си - т.е. те са Postmoney. При такива професии се полудява и е добре всеки участник да има "стоп лос" (ограничаване загубата - бел. ред.) на щастието си.

- Казвате, че трудни са професиите в които трябва да се вземат бързи решения, като например дилъри на ценни книжа и валути, полицаи, хирурзи, пожарникари и други. Защо това е така и трябва ли да избягваме тези професии?

Вероятно защото следват и бързи отговори - дали си бил прав или не. Ако дълго време си прав десетки пъти на ден е трудно да се издържи. Ако дълго време грешиш десетки пъти на ден отново е много трудно да се издържи. Всеки има  право да изживее професията си. Но нека не приключва с алкохолизъм, самоубийства, наркотици. Тук става въпрос за създаване и спазване на личен "стоп лос" на щастието.

- Вероятно именно поради трудността на бързите решения Айнщайн нарича 8-мо чудо на света дългосрочното инвестиране, а не краткосрочното, което е доста изнервящо?

За бързите решения трябва интелект, смелост и желязна дисциплина. Всеки смел и умен войник става много добър убиец и самотник, той няма нужда от никой друг. Така са дилърите - имат нужда само от екран, нищо друго. По едно време ника ми беше Pana The Lonely Warrior - звучи секси, но е страшно да стигнеш до там. А за дългосрочното инвестиране е необходима мъдрост и дисциплина.

- Възниква въпросът защо някои предпочитат да не правят вертикално издигане в кариерата си, а други драпат с всички сили да правят бизнес и кариера. Дали вторите не играят Postmoney?

Вероятно да. Целта на такъв тип развитие е свързана с повече пари. А повечето пари са задължително Postmoney.

- Мнозина твърдят, че спестяват, развиват бизнес или строят къщи заради децата си, доколко това не е илюзорно и къде е границата между прехвърлянето на богатство между поколенията?

Доколкото протестантският дух и трупането на богатство е валиден, дотолкова е оправдано и това твърдение. В  момента в консумеристките общества, и особено новите консумеристки общества, наследството и децата са по-скоро извинение за дивашкото желание за пари и потребление.

- Ако човек определи таргет от 20 000 лв. печалба за годината, трябва ли да определи предварително колко да изхарчи, особено ако планът бъде преизпълнен, например с 30%?

Една от известните в Поведенческите финанси склонности е "Менталното счетоводство". Бидейки ирационални, хората ментално разделят парите и тяхното харчене по различен начин. Например от заплата спестявам 20% всеки месец, а премията ще похарча наведнъж. Или пък - в къщи ще ядем боб чорба, а в заведение - френска лучена супа и гъши дроб, и като резултат спестеното се обезсмисля. Таргетът за изкарани пари и неговото преизпълнение не бива да води до възприемане на парите по различен начин и до задължителна промяна в поведението ни - нова кола, любовница и кока. Парите са едни и същи и е необходима дисциплина в отношението към тях, за да бъде постигната дългосрочната ни цел, без парите да изнасилят нас и душата ни.

- Менталното счетоводство има доста аномалии, като например крайно скъперничество или крайно прахосничество. Те вероятно се оформят в детството, случва се децата на скъперници да са прахосници. Тези поведения девиантни ли са и трябва ли да се лекуват?

Ирационалността на хората ги тласка към склонността им да допускат ситематични грешки, описани от менталното счетоводство. Това, което казвате за скъперници-прахосници е много интересно, но е по-скоро девиантно поведение и не е от областта на когнитивната психология и може да се търси помощ от специалисти - психотерапевти.

- Мнозина са закотвени към дадена ситуация. Например баби с големи апартаменти в центъра нямат пари за парно, но не искат да продадат жилището си за по-малко, често водени и от мотива да има наследство за децата. Други пък все  още поддържат къщи и коли, отговарящи на загубен стандарт. Защо е толкова трудно да се пренастроят и да започнат на чисто?

Закотвянето е известна склонност, описана от поведенческите финанси. Тя се базира на възприемане на определена стойност, число, ниво, състояние като котва и след това всички съждения се правят от тази изходна точка. Много е трудно изкъртването на такава котва, особено при възрастни хора. Друг случай е известната грешка при дилърите "всяка  позиция излиза" поради закотвянето към конкретно ценово ниво и актив. Най-сложното е, че при ирационалното поведение  на хората никога не действа само една склонност, а по две, три и повече. Тогава самодеконструкцията на поведението е почти невъзможна.

- Има известен парадокс. Мнозина работят, за да може после да дадат на децата си бъдеще и да могат да си почиват. А всъщност в момента нито си почиват, нито са близо до семейството си, включително в мислите си. Защо отлагат щастието за бъдещето, което така и не идва?

Изцяло съм съгласен! Защото са загубили ценностите си. Помните ли от филма Семейство Сопрано - един от убийците мафиоти застреля приятеля си и след това се прибра и започна да гали и прегръща сина си.

- В книгата си споделяте изследването, че човек плащал някога за секс е по-нещастен от другите. Претендира ли плащащият, че с пари се купува всичко, включително любов?

Плутчик, определя изневярата като композитно чувство - удоволствие и страх. Удоволствие от действието и страх от последствията. Следва когнитивен дисонанс или душевен дискомфорт, който измъчва известно време извършителя - докато загрубее и вече няма значение, т.е. стане повече животно, отколкото човек. Консумеристите са повече животни, отколкото хора, и за тях любовта е всъщност подчинение, секс, пари и нова стока - те са новофилици (желанието за ново само защото е ново). 

- Как може да се избяга от проблема да купуваме вещи, например коли и къщи, а после те реално да ни притежават, защото започваме да се грижим за тях?

Тук говорим за гладни очи, алчност, новофилия, липса на задоволяване на сексуалността в много широк смисъл и съответно живот и задоволяване чрез заместители и много правилно - ставаме техни роби и все по-несвободни хора. Решението е рационално поведение и постигане на щастие - не чрез предмети, а чрез душевно равновесие.