“Речта на краля“ обра най-апетитните Оскари с едва 13 млн. долара бюджет

Филм на годината, най-добър режисьор, най-добър оригинален сценарий и най-добър актьор. Едва ли и в най-смелите си мечти създателите на биографичната драма за заекващия британски крал Джордж VI са очаквали подобно признание от Американската филмова академия.

За много критици полетът на „Речта на краля” се дължи до голяма степен на липсата на сериозна конкуренция. Други обвиняват режисьора Том Хупър и екипа му, че са изневерили на традициите на британското независимо кино и са заложили малко или много на комерсиалното, за да получат вниманието на Холивуд.

Но никой не може да отрече, че с бюджет от по-малко от 13 млн. долара беше направен филм, който впечатлява (а приходите от прожекции вече са надхвърлили 15 пъти разходите). Впечатлява с актьорски състав, с режисура, със сценарий, дори с ругатните. Не случайно сценаристът Дейвид Сейдлър благодари на кралицата, че „не го е заключила в лондонския Тауър” заради неприлични изрази в лентата.

В интерес на истината дори и при обявяването на номинациите за Оскар „Речта на краля” не беше сред фаворитите за големите награди. Лентата се състезаваше в цели 12 категории, но предимството в основните се даваше на Facebook историята „Социалната мрежа”. Единственото, което се знаеше от всички, беше, че е почти невъзможно някой да отнеме Оскара от Колин Фърт.

За най-добър филм и особено за най-добър режисьор обаче прогнозите клоняха към „Социалната мрежа” и Дейвид Финчър. Е, както и миналата година, когато пренебрегна тотално „Аватар” за сметка на нискобюджетната военна драма „Войната е опиат”, и сега Академията поднесе изненада. Не чак толкова голяма, но все пак.

Основания да се говори за предимство на „Социалната мрежа” даваше неговата насоченост към младата аудитория, която търсеха и организаторите на церемонията. За водещи те заложиха на двама млади актьори като Ан Хатауей и Джеймс Франко, а какъв по-голям реверанс към младежта от това да отличиш филм, посветен на нейната нова Библия.

Вместо това на преден план беше изведена драма за личности от средата на 20 век, когато дори родителите на днешните млади не са били родени.

Още анализи и коментари за кино и култура четете в Dnes.bg