Наследници си върнаха заграбени от нацистите произведения на изкуството

Наследниците на Макс Щерн - еврейски дилър на произведения на изкуството, избягал от нацистка Германия след като е принуден да закрие галерията си, обявиха, че са си върнали картина, която той загубил преди 76 години, пише Bloomberg.

Това обаче е само половината от историята. Възможно е те да са загубили дирите на още две картини, които Щерн бил принуден да продаде.

Пейзаж на Андреас Ахенбах от 1837 г. бе предложен на търговете на произведения на изящното изкуство, организиран от аукционната къща Van Ham в Кьолн през май. С помощта на компанията продавачът се съгласил да преговаря с наследниците на Щерн, които си върнали творбата. В каталога на Van Ham за събитието през май имаше още две картини, принадлежали на Щерн, но продавачът им отказал да преговаря със семейството на дилъра. Според наследниците дядо им купил творбите законно на търг в галерията му, проведен по принуда на нацистите през 1937 г.

Случаят със Щерн е показателен за трудностите, пред които са изправени наследниците при проследяването и възвръщането на безбройните произведения на изкуството, иззети от нацистите и изчезнали в частни колекции в Германия, дори и в случаите, когато те се предлагат за продажба от аукционни къщи. 

Въпреки че музеите имат морална отговорност по силата на международни принципи, одобрени от германското правителство за връщане на плячкосано от нацистите изкуство, дилърите и аукционните къщи в страната често се позовават на строго законови аргументи. Според местните закони статутът на ограничения при кражби изтича след 30 години, ето защо ищците имат малък шанс да си върнат заграбените произведения в съда.

Макс Щерн поема галерията на баща си в Дюселдорф през 1934 г. - година, след като нацистите завземат властта. Щерн е информиран през 1935 г., че като евреин вече не може да упражнява професията си.

След принудителната продажба на предметите в галерията си, от която Щерн никога не получава пари, той бяга в Лондон през 1938 г., като по-късно заминава за Канада. Той се установява в Монреал и става един от най-влиятелните дилъри на произведения на изкуството в Канада.

Умира през 1987 г. без деца, като оставя по-голямата част от наследството си на три университета: Конкордия и МакГил в Монреал, както и Еврейския университет в Йерусалим. През 2002 г. учебните заведения започват кампания да си върнат изгубеното, като създават проекта Max Stern Art Restitution.