Добре ли е да инвестираме в изкуство?

Увеличаването на цените на произведенията на изкуството карат мнозина да смятат, че този пазар е чудесно място, в което да инвестират.

Изкуството все повече се разглежда като алтернативен клас активи, а банките, финансовите институции и консултантите проявяват все по-голям интерес към него. Тези представи обаче могат да се окажат измамни, а изкуството да не е толкова добра инвестиция, колкото си мислим, съобщава BBC.

За големите играчи на пазара огромните печалби наистина са възможни, но за тези, които могат да купуват в ниски ценови диапазони, рискът може да се окаже наистина голям.

На пазара на изкуството не можем да говорим за някаква цялост, а за множество по-малки пазари, които могат да бъдат доста различни един от друг.

Докато през XX век изкуството е било много търсено, днес голяма част от него е подценявана. Дори в рамките на работата на един творец може да има определни препочитания. Така ярките творби на Андре Дерен са много търсени в момента, но всички други негови произведения са много по-малко ценени.

Колосалните цени на пазара се дължат на малък брой от най-добрите имена, които са преследвани от група милиардери или на т.нар. „лов за трофеи". Тези хора търсят конкретни неща: произведения на Пикасо от времето на аферата му с художничката Мари-Терез Валтер или определени творби на Анди Уорхол. Най-добрите творби идват от големи колеции, което допълнително стеснява пазара. Говорим за голям брой произведения, които са достъпни само за изключително богатите. Това означава, че ситуацията на пазара е съвсем различна в останалите му сегменти.

Важно е да се знае, че не всичко на този пазар върви нагоре. Днес картините на Деймиън Хърст са загубили около 30% от стойността си и се предлагат на нивата от 2005-2006 г.

Особено успешна стратегия е проследяването и купуването на произведения на млад художник, който в момента става известен. Такъв е случаят с прочулия се колумбиец Оскар Мурило. Преди две години неговите картини се продаваха за 3000 долара в галерията му, а тази година достигнаха 400 000 долара на търг.

Една от причините инвестицията в изкуство да не е толкова сигурна е фактът, че собственикът на една творба не може да я продаде веднага, както би могъл да направи, ако притежава акции. За по-големи произведения на изкуството той трябва да изчака подходящия търг или да наеме дилър, който да търси купувач.

Разходите, свързани с всичко това, могат да бъдат високи. Освен таксите за търгове тук влизат също съхранението, опазването на творбата и нейната застраховка. Изкуството не предлага никакви доходи, за разлика от имотите например. Пазарът до известна степен е подвластен на модата, а тя е капризна в повечето случаи.

Много от фондовете появиха отново по време на бума на пазара на изкуство между 2004 и 2008 г., но около половината от тях изчезнаха след финансовата криза. Ето защо инвестирането в изкуство не е за хора със слаби сърца, нито за тези, които искат да се радват на максимална сигурност. Финансовите консултанти обикновено препоръчват използването на не повече от 5-10% от портфейла за алтернативни активи като изкуство.

Допълнително съмнение върху финансовия потенциал на произведенията на изкуството хвърля и едно скорошно проучване на трима икономисти. Те са проследили продажбата и препродажбата на над 20 500 творби в периода 1972 – 2010 г. и са установили, че нормата на възвращаемост в изкуството е само 0,04, а не 0,24, както в миналото.

Всичко това не означава, че човек не трябва да купува произведения на изкуството, но трябва да го прави по правилните причини – най-вече, защото му харесва, дори и никога да не го направи милиардер.