Кражбите на антики - един смъртоносен бизнес

Заровени съкровища, мистериозни смъртни случаи, плячкосване, подправени документи, тайни швейцарски банкови трезори и неясни посредници. Това не е описание на някой от трилърите на Дан Браун. Това е реалният живот и описва напълно търговията с незаконно изнесени антики.

Не е никак странно, че когато цените на най-добрите произведения на изкуството растат, все още има хора, които търсят съкровища в Италия, Гърция, Турция и по-далеч, а след това ги предават в неизвестни ръце през границата. Находките се съхраняват в швейцарски трезори, а след това тихомълком се появяват на черния пазар. Участниците на този пазар могат да изкарат невероятно много пари, но играят твърде опасна игра, пише BBC.

Грабежите и незаконният износ на такива съкровища не са нов проблем. Случвало се е и по време на въоръжени конфликти, когато войските победители разграбват църкви, храмове и други сгради. Германия например провежда масивни грабежи по време на Втората световна война. До началото на XXI век търговията с незаконни антики става толкова голяма, че тя се превръща в най-голямата международна престъпност след наркотиците и трафика на оръжия.

Когато някое произведение бъде откраднато, последствията за учените са огромни, защото завинаги се губи ценна информация за това къде е намерено то и какво друго е имало с него.

В отговор на тези проблеми през 1970 г. влиза в сила конвенцията на ЮНЕСКО, забраняваща търговията с произведения, които не се намират в „родните“ си страни. Но много антики, които са с неустановен произход, остават на пазара. От своя страна музеите започват много по-внимателно да се вглеждат в колекциите, които са придобили преди десетилетия.

Купувачи, пазете се

През март 2014 г. аукционната къща Bonhams показа 2000-годишна асирийска стела, оценявана на 1-1,3 млн. долара. На отчупената каменна плоча е изобразен молещ се цар и е изписано проклятие, което ще падне върху онзи, който премести плочата от мястото ѝ. Съществуват подозрения, че произведението е откраднато от Източна Сирия, но никой няма представа кога се е случило това. Горната половина от това съкровище се намира в Британския музей още от XIX век. Според Bonhams това парче е отнето за „по-нататъшно проучване“.

Аукционните къщи Bonhams и Christie's бяха принудени да изтеглят от търговете си през март тази година няколко по-малки находки, тъй като се твърди, че обектите са преминали през ръцете на двама контрабандисти на прочути антики - Джакомо Медичи и Джанфранко Бечина.

И двамата са осъждани за трафик и плячкосване на предмети. За деянията си Медичи е лежал 10 години в затвора и е платил 10 млн. евро глоба – най-голямата такава, налагана някога от италианските прокурори за подобно престъпление. През Бечина пък са минали древна римска статуя, оценена на 4 млн. долара, която беше иззета от американското правителство. Античен керамичен съд, използван за съхраняване на козметика, който беше предложен на търг в Bonhams, също е бил в ръцете на Бечина.

Bonhams и Christie's твърдят, че са изследвали въпросните антики, но са били възпрепятствани от италианските власти да направят фотографска база данни, която да е на разположение на аукционните къщи. Що се отнася до римската статуя, миналата година тя беше изложена на показ на панаир на изкуствата в Ню Йорк, но така и не успя да се продаде. Американските власти се надяват тя да се върне обратно в Италия.

Както италианското, така и други правителства, стават все по-агресивни, когато става дума за репатрирането на откраднати антики. Италия по-специално води дълга съдебна битка срещу куратора на антики Марион Тру за придобиване на незаконно изнесени предмети, въпреки че давността на делото в крайна сметка изтече. През последните години много американски музеи, в това число и Музеят на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк, Getty в Лос Анджелис и Бостънският музей за изящни изкуства, бяха принудени да върнат стигналите до тях откраднати антики на страните, в които са били намерени.