Фактите за ГДР, които останаха в миналото

Преди броени дни Германия отбеляза 27-та годишнина от обединението си - на 3 октомври 1990 г. беше сложен краят на разделението на страната, започнало след Втората световна война.

След края на военните действия Германия е разделена на четири зони, доминирани от победителите САЩ, Великобритания, Франция и СССР. Така светът е сигурен, че страната никога повече няма да се превърне в заплаха за мира.

Няколко години по-късно обаче започват и първите малки стъпки за обединение – трите зони, доминирани от Запада сформират Западна Германия или ФРГ а на 7 октомври 1949 г. под давлението на Москва е обявена и Германската демократична република (ГДР).

Германците вече загърбват продължилото десетилетия разделение и постепенно някои от фактите остават завинаги в миналото. Част от тях припомня изданието The Local.

Например ролята на ЩАЗИ. След обединението става ясно, че германската държавна сигурност е имала 189 хил. неофициални служители, т.е. един от всеки 90 германци е сътрудничил на агенцията.

В годините държавата контролира всичко, включително и модните тенденции. В първите години забранени са дънките, защото се възприемат като символ на капитализма и бунтарщината.

Въпреки забраните много хора намират начин да се сдобият с чифт дънки и правителството, осъзнало, че е загубило битката, ги обявява за законни през 1974 г. На пазара в ГДР се появяват дънки местно производство, които само напомнят на западните модели, защото се произвеждат от изкуствени материи – в ГДР няма достатъчно памук за производството на дрехи.

През 1978 г. започва масов внос на дънки от САЩ – първата марка, пристигнала на пазар е Levi`s.

За мнозина на Запад е невероятно, но в ГДР, а и в целия социалистически блок, покупката на кола отнемаше дори и 15 години, а култовата марка в страната е „Трабант“, произведен от рециклирани материали.

Не само „Трабант“ се правеше от рециклирани материали, спомнят си днес източногерманците. Всъщност ГДР е един от пионерите при рециклирането – децата събират и връщат стъклени шишета, хартия, метал и дори филмовите ленти за фотоапарати. Това реално е една прогресивна стъпка на комунистическата система, която беше зачеркната през 1990 г., когато федералното правителство спира субсидиите за центровете, в които се изкупуват вторични суровини.

ГДР има още схеми за подпомагане, които тепърва навлизат в много модерни западни държави. Пример е помощта, която получават жените, за да започнат работа. В индустрията има запазени квоти за жени и специални условия за работещите майки. През 1990 г. се оказва, че 90% от жените в ГДР работят спрямо едва 55% от жените в западните провинции.

А за изпитващите носталгия по отминалите времена в магазините в Германия все още могат да бъдат намерени някои от култовите комунистически марки стоки. Те успяват да устоят на силната конкуренция на „капиталистическите стоки“. Пример е напитката Vita Cola, копие на Coca Cola, която все още се продава в Aldi.