Много произведения на изкуството не са застраховани адекватно

Фактът, че много произведения на изкуството не са адекватно застраховани, би трябвало да задейства сигнал за тревога – особено по време на ваканционния сезон. Колекционерите подценяват риска от кражби. Всяка година грабежите на ценни произведения на изкуството причиняват загуби, възлизащи на 6 млрд. евро, пише в свой анализ „Алианц България“.

Тази цифра ги превръща в една от най-значимите области на престъпност, нареждаща се веднага след прането на пари, търговията с наркотици и трафика на хора. През 1990 г. например от бостънския музей „Изабела Стюард Гарднър” изчезват множество платна на стойност 300 млн. долара, след като двама мъже в полицейски униформи влизат необезпокоявани през страничната врата и си тръгват с ценностите пред погледите на смаяните охранители.

“Първоначално крадците са мотивирани от предполагаемата стойност на предмета, прибързаната си алчност и невежество по отношение на пазарите, но като цяло има и доста наивност от страна на собствениците, които не могат да си представят, че ще бъдат ограбени, докато това не се случи”,  споделя д-р Георг фон Гумпенберг, ръководител на отдел Застраховане на произведения на изкуството в Allianz.

Кражбата на картината "Мона Лиза" в началото на 20-ти век привлича световно внимание. За щастие Винченцо Перуджа е заловен, докато прави опит да я продаде на италиански търговец. След 27 месеца в неизвестност шедьовърът е върнат на Лувъра през 1913 г.

Но не всяка кражба завършва щастливо. Доказателство за това е кражбата на живописното платно "Портрет на Дука на Уелингтън” на Франциско Гоя, закупено от британското правителство през 1961 г. за 392 хил. долара. Картината е открадната от Националната галерия, а крадецът изискал като откуп същата сума, която щяла да бъде използвана за благотворителност. Отговор от страна на правителството не последвал.

В България пък честа жертва на кражби на произведения на изкуството стават музеите. През 2002 г. от Археологическия музей в София са откраднати 947 монети на стойност 235 хил. евро, а от Ловешкия музей изчезват 30 предмета от 5 тракийски съкровища – крадците минават през 7 заключени врати, три от които са железни.

През 2006 г. във Великотърновския музей е извършена кражба на монети и бижута на обща стойност 2,28 млн. лв.,  а през 2009 г. в Сливен оригиналът на Рибния буквар на д-р Петър Берон е подменен с копие.

През последните години се наблюдават и чести кражби на произведения на изкуството от частни домове. Най-скорошните случаи включват кражбата на 20 платна от дома на покойния магистрат Атанас Гълъбов, обира на вилата на сина на Златю Бояджиев и откритата по време на спецакция ценна картина на Ярослав Вешин “Цар Фердинанд и ген. Николаев”.

Произведенията на изкуството могат лесно да бъдат повредени

Има и други неща освен кражбите, които могат да навредят на произведенията на изкуството. Списъкът с възможни сценарии е дълъг: наводнено помещение в галерия налага сменяне на местоположението на предметите; танцувайки разгорещено по време на купон, някой пада върху картина с маслени бои от ХVІІ в. или пък къщата е сериозно повредена от развихрила се буря. Такива случаи не са рядкост.

През 2010 г.  жена пада върху картината “Артистът” на Пикасо, изложена в музея Метрополитън и оценена на 130 млн. долара. Странна съдба сполетява и Пиетата, една от основните атракции в базиликата “Свети Петър” във Ватикана. Статуята на Микеланджело е повредена през 1972 г., след като яростен геолог я атакува с чук, крещейки: “Аз съм Христос!”

Финансовата криза не е засегнала пазара за произведения на изкуството. Д-р Георг фон Гумпенберг казва: “В момента се наблюдава тенденцията купувачите да инвестират повече в материално имущество, отколкото в ценни книжа. Пазарът за живопис, изглежда, също печели от това. Поне това показват добрите продажби от последните изложби и търгове.”