Съсипват ли инвеститорите в Airbnb европейските културни столици?

Бруно Ромао притежава едно от последните традиционни кафенета в Алфама, историческия квартал на Лисабон, който представлява лабиринт от тесни калдъръмени улички и красиви фасади, облепени с плочки.

„Всички останали в момента са ресторанти“, коментира една от редовните посетителки на кафенето му. Туристите искат ресторанти, твърди тя, не просто традиционно португалско кафе.

Така че Ромао трябва да се адаптира. Наскоро той е отворил малко място за вечеря в една от страничните стаи до кафенето, за да привлича и посетителите, които търсят място за хапване, пише Financial Times. 

„Не съм променял мястото от 20 години“, коментира той, докато разглежда остарелия интериор. „Но промених менюто“.

Ромао живеел близо до кафенето си, но след като се развежда, се мести извън Алфама. За него и много жители цените на имотите надвишават доходите.

От 80-те години до днес населението на Алфама се е свило от 20 хил. до около 1000, твърди Луис Мендес, географ от Университета на Лисабон и член на борда на Асоциацията на лисабонските наематели. Над 55% от апартаментите в Алфама се отдават краткосрочно под наем през сайтове като Airbnb, твърди той. 

Ръстът на този бизнес засяга градове из Южна Европа и е обвиняван за това, че тласка нагоре цените на имотите и влияе на икономиките на някои от световните културни столици, като преди всичко насърчава туризма.

Но платформи като Airbnb и HomeAway донесоха значителни международни инвестиции на страни, които от 2012 г. се възстановяват от кризата в еврозоната. Aribnb твърди, че е създала нови икономически възможности за милиони европейци, а по нейни данни е допринесла със 100 млрд. долара към световната икономика миналата година. Много частни инвеститори купиха и реновираха исторически имоти.

Въпросът е дали тези платформи за краткосрочно наемане на имоти разрушават европейските културни центрове или помагат за спасяването им?

Лисабон

Мендес твърди, че в португалската столица правителството реагира бавно.

„Airbnb се разрасна и разви без рестрикции“, коментира той. „Въпреки че Сан Франциско наложи квоти, Лисабон не прави нищо“. Мендес описва случващото се в Лисабон като „перфектната буря“.

Икономическата криза, която особено силно засегна южните европейски градове, доведе до 20% спад на цените на имотите на квадратен метър между 2008 и 2013 г., а нивото на безработицата до 17,5% през 2013 г.

В съчетание с ниските лихвени проценти глобално, с нарастващия брой евтини полети и все по-голямата популярност на Лисабон като дестинация за почивка, Португалия отбелязва двуцифрен ръст на броя на туристите всяка година между 2014 и 2017 г. Поради това популярността на платформи като Airbnb беше неизбежна.

Освен това реформата в закона за отдаването под наем от 2012 г. даде на наемодателите свободата да прекратяват дългогодишните договори на цени под пазарната стойност и да ги заменят с краткосрочни. Мендес твърди, че наличието на дългосрочни наеми в Лисабон намаляло със 70 на сто през последните пет години, изтласквайки много местни жители като Ромао в предградията или обратно към родните им градове.

Междувременно цените на имотите са нараснали значително през последните пет години. Само през последните 12 месеца ръстът е с 12 на сто според Марта Коста, ръководител проучвания в звеното на Cushman & Wakefield в Португалия.

Днес средната цена на кв. метър за апартамент в Лисабон е 6500 евро и може да достигне до 7700 евро на кв. метър в някои от местата в историческия център, където търсенето е по-голямо. Растежът може би се охлажда, твърди Коста.