Уискито става лукс във Венецуела

Междувременно на все повече хора във Венецуела им става все по-трудно да купят много стоки - от олио, лекарства срещу рак до резервни части за колите. Ръководеното от президента Никола Мадуро правителство не осигурява твърда валута за неприоритетни икономически сектори. А спиртните напитки, разбира се, не се считат за приоритет.

Шотландската уиски асоциация в Единбург се оплаква, че износът към Венецуела през 2013 г. се е свил с 34 на сто до 113 млн. долара. „Всички компании се борят с недостига на долари", казва София Халидей, анализатор в IWSR. „Ето защо те трябва да ограничават своите предложения и да се съсредоточат върху конкретни марки". 

Две от най-продаваните марки уиски на Diageo във Венецуела - Old Parr и 12-годишното Buchanan's, са в изключително оскъдни количества, казват представители на компанията. Също така френската компания Pernod Ricard ограничава гамата си до четири марки, включително Chivas Regal и Something Special. В други страни компанията дистрибутира около 14 марки.

Страстта на венецуелците към уискито винаги е била в рязък контраст на правителствената политика. Кабинетът често предпочита да залага срещу „декадентския лукс“. Предшественикът на Мадуро - Уго Чавес, веднъж постави уискито в списъка на ексцесиите, от които неговите сънародници трябва да се откажат. Той заклейми и мениджъри на държавната петролна компания, които водели разгулен живот в "луксозни хижи, където празнуват с оргии и пият уиски".

Напитката стана модерна в страната по време на петролния бум преди повече от половин век. По това време висшата класа попива навиците на петролните мениджъри от САЩ и Великобритания. Във фини ресторанти за месни специалитети  и кръчми в испански стил скочът се сервира по венецуелски - с лед и до ръба на чашата. Към това винаги се добавя и една салфетка, която е увита около стъклото, така че ръката на ценителя да остане суха.

На сватбите гражданите на Венецуела поръчват Buchanan's и Chivas с цели каси. Маса без поне една бутилка се счита за обида. Когато собственикът на малък бизнес Лоренцо Диас планира сватбата си, той купува една година по-рано уискито, за да се увери, че ще получи 54 бутилки за своите 260 гости. „Тук, във Венецуела, ние почти никога не намираме това, което търсим. Ако имаме нужда от нещо, трябва да го купим възможно най-рано", казва той.

Но тъй като уискито е рядко срещано, Diageo залага на различни видове ром, като Leyenda, за да запълни празнината. Комбинацията от 70 различни видове ром, които са на възраст между две и дванадесет години, струва по официалния курс 160 долара за бутилка, и по-малко от 13 долара на черния пазар.

„Културата на пиене се променя“, казва Жами да Силва, който управлява компания за търговия на едно с алкохол в Каракас. Неговите клиенти са гурме ресторанти и нощни клубове. През тази година обаче той е продал само половината от уискито, което е продал преди година, докато „ромът винаги се харчи по-добре“. Пенсионерът Жорди Голс е напълно съгласен. „Както при всяка нация алкохолици, човек трябва да се адаптира", казва той.