Уискито става лукс във Венецуела

Продавачите на уиски обичат да казват, че продажбите на напитката са пряко свързани с икономическия растеж на дадена страна. Ако това е вярно, то бъдещето на Венецуела изглежда мрачно.

Някога страната бе най-големият потребител на скоч в Латинска Америка и един от шестте основни пазари в света. Но през миналата година продажбите се свиват с 30 на сто. Тази тенденция се очаква да продължи и през 2014 г., смятат мениджъри от бранша. 

Главозамайващата инфлация прави напитката непосилен лукс за много венецуелци. В допълнение и държавният валутен контрол усложнява живота на вносителите на богатата на петрол страна. Те нямат достатъчно долари, за да купуват известни марки от Шотландия и Ирландия, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Това обаче не означава, че хората пият по-малко. Икономиката, която анализатори очакват да изпадне в рецесия през тази година, кара все повече потребители да посягат по-често към по-евтиния местно произвеждан ром. При това не бива да се забравя, че Венецуела е родина на някои от най-желаните марки ром в света.

„Ромът е онова, което пият студентите, преди да подобрят вкуса си и да преминат към уискито", казва Оскар Пачино, маркетинг мениджър на алкохолния гигант Diageo за Венецуела. „Но сега има много хора във възрастовата група до 30 или 35 години, които искат да продължат да консумират това, което познават“. Diageo наскоро пусна специален вид ром за тази целева група, наречен Leyenda (Легенда, б. ред.), която е подвид на популярната марка Cacique.

През 2013 г. консумацията на ром е нараснала с 25 на сто, съобщава базираната в Лондон организация International Wine and Spirits Research (IWSR). За тази година се очаква подобно увеличение.

„Има една група хора, които преминават от уиски към ром с високо качество, така че това не променя социалния им статус", казва Жорди Голс. 67-годишният пенсионер от заможен квартал на столицата Каракас е трябвало поради финансови причини да премине към по-евтиния ром. Вечер той седи в своя разнебитен мезонет и мечтае за времената, в които е пресушавал почти всяка вечер по една бутилка от любимото му Johnnie Walker с черен етикет. Този "порок", както го нарича, сега не може да си го позволи. В шкафа за напитки в жилището му са наредени многобройни почти празни бутилки от различни производители. Той все още търси "правилния букет", пояснява Голс. 

Една 0.75-литрова бутилка с черен етикет днес струва почти седем пъти повече, отколкото преди две години. Производителят Diageo трябваше да компенсира инфлация от над 60 процента и бързото обезценяване на местната валута боливар на черния пазар. През юли цената се увеличи с 30 на сто. По официалния обменен курс бутилката сега струва почти 400 долара, което съответства на около две седмици работа при минимална работна заплата.