Лазерно сканиране разкрива мистерията около изграждането на Нотр Дам

Лазерното сканиране, с неговата изключителна прецизност, не допускат пропуски. Монтирано на триножник, устройството излъчва лазерен лъч, който обхожда катедралата и измерва разстоянието между скенера и всяка точка, която може да достигне. 

Всяко измерено разстояние е маркирано с цветна точка, с която се създава триизмерно изображение на катедралата.

„Ако сте направили всичко както трябва, сканирането ще бъде с точност до пет милиметра“, посочва Талън.

Двама изследователи от Колумбийския университет, Питър Алън и Стивън Мъри, правят опит да сканират готическа сграда през 2001 г. в катедралата „Свети Петър от Бове“.

В Нотр Дам Талън успява да събере повече от един милиард триизмерни точки.

До момента експертът е проучил по този начин 45 исторически сгради.

Лазерното сканиране дава нова информация за строителите на Нотр Дам. Първо, понякога те са използвали „пряк път“ в процеса на строеж. Въпреки че средновековните строители се стремят да създадат перфектни духовни сгради, прославящи Бог, сканирането на Талън разкрива, че западният край на катедралата е „пълна бъркотия“.

Вътрешните колони не са подредени правилно и не създават симетрични коридори. Вместо да премахнат останките от съществуващите вече структури, тогавашните строители продължават да градят около тях.

Това намаляване на разходите може да се окаже катастрофално. Въз основна на стилистичните промени, учените подозират, че работата по западната страната на фасадата спира за известно време преди кулите да бъдат построени.

Когато Талън започва своето заснемане, той открива защо.

Галерията на кралете – линията със статуите над трите масивни входни врати, е с наклон от близо 30 см.

Талън заключва, че западната фасада, построена върху нестабилна почва, започва да се накланя напред и на север.

Строителната дейност спира временно, докато тогавашните архитекти не се уверяват, че земята няма да потъва повече.

Изграждането е значително по-разумно, когато се създават вертикалните колони от външната страна на основните стени, за които се смята, че са добавени в последствие.

Талън доказва точно обратното – тези колони са били там още от самото начало на катедралата.