Лазерно сканиране разкрива мистерията около изграждането на Нотр Дам

Парижката катедрала Нотр Дам привлича 13 млн. посетители всяка година, които преминават през масивните дървени порти в основата на кулата, толкова солидни, колкото може да бъде само една планина. 

Посетителите застават пред стени, нашарени от орнаментни стъкла, взирайки се в тавана, придържан от каменни ребра, описва архитектурния символ Рейчъл Хартигън Ший за National Geographic.

Красотата и изяществото на катедралата са всеизвестни, макар толкова малко да се знае за нея.

Не е ясно кой е построил Нотр Дам. Или как.

Епископът на Париж, Морис де Сюли, поръчва изграждането на масивния комплекс около църквата през 1160 г. Въпреки това, никой не знае имената на онези, които първи създават архитектурния шедьовър. Те са изгубени за историята.

Няма оставени записки, само векове, придружени от спекулации.

„Толкова много мастило е изписано заради тази сграда“, споделя изкуствоведът Андрю Талън, добавяйки: „И много от тези писания са напълно грешни“.

Талън възнамерява да хвърли светлина върху историята на катедралата с помощта на технологиите от 21 век – лазерни скенери, с които се надява да открие истината в средновековните камъни на Нотр Дам и другите структури от тази епоха.

По този начин той ще свали булото на мистерията около впечатляващите три постройки и начина, по който те са издигнати.

Талън не е първият ентусиаст, който осъзнава потенциала на лазерните скенери, които могат да бъдат използвани за деконструкция на готическата архитектура.

„Всяка сграда се движи“, заявява историкът, като добавя: „Тя променя формата си при движение на основите, когато слънцето загрява едната страна“.

Начинът, по който се движи сградата, разкрива първоначалния дизайн и избора, който архитектът е трябвало да направи, когато строежът не е вървял по план.

Проследяването на този процес изисква прецизни измервания.

Дълго време инструментите, използвани при проучване на средновековните постройки, са били с почти толкова дълга история, колкото и сами обекти на изследване – отвес, шнур, линии и моливи.

Използването им отнема много време и създава предпоставки за допускане на грешки при измерванията.

„Не можете да се мотаете в гробница и да я измервате на ръка“, споделя Майкъл Дейвис, изкуствовед в колежа „Маунт Холиок“, който веднъж прекарва девет седмици в изследване на две църкви с въпросните примитивни инструменти.