Празно лято за българските хотелиери

Празно лято за българските хотелиери се очертава, съдейки по данните на националната статистика за първия летен месец от годината. Анализите на Националния статистически институт не предвещават безоблачно лято нито за броя на туристите като цяло, нито за приходите от туризъм. Статистиката обаче ясно говори, че наболели за сектора проблеми вече дават своя негативен ефект.

На пръв поглед тенденциите са все неблагоприятни и следствие на натрупани и нерешени проблеми в годините в съчетание с кризата с руските туристи и общата икономическа ситуация, трудовия пазар и кризата с кадрите у нас.

Оказва се, че през юни местата за настаняване и леглата в тях продължават да се увеличават, но в същото време нощувките драстично намаляват. Спад има и в броя на пренощувалите лица, заетостта на наличната леглова база също е намаляла, а приходите от нощувки бележат нов срив.

Статистиката е недвусмислена - през юни местата за настаняване са се увеличили до 2 731, а леглата до 269 хиляди. В сравнение с юни миналата година общият брой на местата за отсядане нараства с 2,6%, а на леглата в тях - с 0,2%.

Този ръст на годишна база е в контраст с друга тенденция, която също не е нова - заетостта на наличната леглова база продължава да намалява. През шестия месец от годината общата заетост на леглата в хотелите е 38,2%, като спрямо година по-рано намалява с 6,2 процентни пункта. С това темпо на разкриване на легла скоро можем да очакваме средната годишна заетост да стигне ново дъно. А оттук всеки хотелиер може да направи изводите си за възвращаемостта на направените инвестиции. Роенето на хотелите на фона на задълбочаващата се липса на кадри в сектора и на желаещи да нощуват в тях е извън всякаква логика.

Ето и друга очертала се тенденция – намаляващ брой на нощувките в хотелите, и то драстично. През първия летен месец общият брой на нощувките е паднал с почти 15% в сравнение със същия месец на предходната година. Освен това най-голямо намаление на нощувките (с 25,7%) има в местата за настаняване с 3 звезди, където предимно избират да нощуват българи. Като цяло половината от пренощувалите към юни са българи – 45%, по данни на НСИ, те обаче избират места от ниския ценови клас - с 1 и 2 или 3 звезди, а и реализират нощувки за доста кратки периоди - средно по 2,5 нощувки, отново според националната статистика. Така се оказва, че българинът въпреки редица спънки не се отказва да пътува в България, но все по-евтино и все по-за кратко.

В същото време не успяваме да наваксаме с чуждестранните посетители – на практика те са останалите 55% от пренощувалите у нас. Прави впечатление, че и те реализират по-малко нощувки - средно по 5,2. Освен това „удрят“ туристическата ни индустрия и откъм финанси, защото, оказва се, чужденците оставят и по-малко пари у нас. Регистрирано е намаление на приходите от чужди граждани - с почти 16% през юни. Хубавото обаче е, че български граждани увеличават разходите си при пътувания - така приходите от български граждани нарастват с 4,5% през месеца.

Руските и украинските туристи по Черноморието са намалели драстично с около 60%, признават самите хотелиери, като си дават сметка, че няма откъде да бъде компенсирана загубата им, защото само ръст от съседни пазари не е достатъчен, а за далечните пазари нямаме голям потенциал.

В същото време курортите ни по морето са пълни, но предимно с чуждестранни туристи, които са закупили апартаменти в България и не допринасят за хотелиерските печалби.

И хотелиерите, и министърът на туризма Николина Ангелкова признаха, че това е най-трудният туристически сезон от 10 години насам. Остава надеждата, че най-силните за туризма ни летни месеци предстоят.