Ще влошат ли бизнес климата предложените изменения в Търговския закон*

В края на ноември на първо четене бяха гласувани внесени от левицата изменения на Търговския закон. Целта е по-добра защита за работниците и служителите при неплащане на дължимото възнаграждение повече от 2 месеца. Измененията дават възможност на работниците и служителите да инициират производство по несъстоятелност на работодателя си и привилегирован ред, по който те да се удовлетворяват преди всички при разпределение на осребреното имущество на несъстоятелния работодател. Според вносителите промените трябва да преустановят лошите практики на неплащане на възнаграждения и да дисциплинират работодателите. Нека разгледаме обаче рисковете за търговския оборот и икономиката. 

Да фалираш работодателя си

Първата предложена промяна допълва кръга от лица, които могат да инициират производство по несъстоятелност на дружество. Досега сред тях бяха самият длъжник, негов ликвидатор, кредиторите му и НАП. С промените това право получават и най-малко една трета от наетите от длъжника лица по трудови правоотношения, чиито възнаграждения са неизплатени над 2 месеца.

Всеки работодател има задължение да заплаща труда на своите работници и служители в уговорения срок и размер. Тук няма спор. Но ако за служителя основното задължение се изчерпва с предоставянето на работна сила, пред работодателя има десетки отговорности и рискове. Търговецът трябва да търси пазари за продукцията, да спазва договорени срокове с контрагенти, да търси кредитиране и да погасява вноските под страх от неустойки, да модернизира производството и да покрива променящите се изисквания, да се справя в периоди на стагнация. Изброяването може да е дълго.

Всеки бизнес означава поемане на търговски риск. Трудностите са част от развитието. Ако сте производител на обувки, може да изработите голяма поръчка към италиански възложител, но той да бави плащането, поради което да не можете да заплатите на служителите в срок. Поетият риск може да коства няколко месеца, за да „пробоксувате“. Ако в този момент служителите подадат молба за обявяване в несъстоятелност, рискът бизнесът ви да потъне завинаги многократно расте.

Предложената промяна превръща работодателя в заложник на служителите. В настоящата икономическа ситуация у нас и предвид голямата междуфирмена задлъжнялост периоди на затруднения не са изключение за търговците, но това не бива да ги поставя веднага в графата „некоректни“.

Законодателят неправилно се опитва да даде в ръцете на работниците право, надвишаващо в пъти техните задължения и отговорности. Те носят ограничена имуществена отговорност пред работодателя си за вреди – до няколко заплати. А законът е гарантирал определен брой месечни възнаграждения чрез Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, ето защо за тях няма риск от неполучаване на дължимите суми.

В същото време, ако им се предостави предвидената възможност, срещу забава на заплата над 2 месеца работниците могат да причинят на работодателя си вреди за милиони. С действието си те могат да доведат до фалита на дружеството и да останат без работа, а икономиката на региона да се влоши. С това и намирането на нова заетост за тях ще стане все по-трудно. Неправилната преценка на персонала и неразумното предоставяне в негова власт на големи права може да предизвика негативен домино ефект с резонанс в цялата местна икономика.