ОИСР: Високите цени на храните трябва да премахнат подкрепата за земеделието

Високите цени на храните предоставят възможност да бъде оттеглена ценовата подкрепа за фермерите в богатите държави и земеделските политики да се преориентират към помощ за бедните потребители да се преборят с катастрофалните разходи за изхранване на семействата си, обявиха от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирани от Ройтерс.

„Настоящият период на високи цени на световните и вътрешните пазари осигурява възможност за реформиране на политиките, предназначени за подкрепа на вътрешните цени над нивата на световните пазари", се посочва в годишния обзор за земеделските политики на организацията.

„Премахването на мерките в подкрепа на пазарните цени сега би отправило ясно послание, че ценовите сигнали няма да бъдат деформирани в бъдеще; същевременно земеделците разполагат с необходимото време за приспособяване“, се посочва в документа.

Нивото на ефективно субсидиране се понижи, тъй като нарастващите цени на храните в световен мащаб намалиха значението на политиките, предназначени да защитят приходите на земеделците в богатите държави, се казва още там.

„Когато цените са високи и надхвърлят желаното ниво в отделните държави, политиките за ценова подкрепа не осигуряват допълнителен стимул за увеличаване на продукцията и са неподходящи за подкрепа на приходите в земеделието“, твърдят експертите на организацията.

През миналата година фермери от 34 държави се радваха на цени, които бяха средно с 10% по-високи от тези на световните пазари, което е доста по-малко от бонусите от 50%, които прибираха в края на 80-те години на ХХ век.

Тази протекционистична разлика може да бъде подкопана допълнително, след като ОИСР обяви, че цените ще останат високи и волатилни в средносрочен план, като зърнените храни и месните продукти ще струват по-скъпо през десетилетието до 2019 г., отколкото струваха през десетилетието преди рекордния ръст на цените през 2007-2008 г.

Докато това са добри новини за фермерите в държавите членки на ОИСР, високите цени на храните са „бедствие за бедните потребители“, подчертават авторите на документа.

„Политическите реформи, които намаляват бремето върху бюджета на потребителите, включват премахването на политиките за биогорива, които създават повишено напрежение върху цените на суровините чрез политически предизвикано търсене на зърнени храни и фуражни култури. Но също така много политики в подкрепа на предлагането на земеделски продукти, които деформират нивата на добивите и търговията със земеделски продукти, потенциално спъват достигането на дългосрочна сигурност в сектора“, твърдят те.

„Създаването на среда, в която фермерите имат най-голямата възможна свобода да реагират на сигналите на пазара, ще им позволи да станат по-иновативни и конкурентоспособни и ще намали много от деформациите, свързани с настоящите политики“, се посочва още там.

Подкрепата за фермерите в държавите членки на ОИСР намаля през 2010 г. до рекордно ниското ниво от 18% от приходите им, отбелязват от организацията. Показателят, който се е понижил с една трета през последните 15 години и е намалял наполовина през последните 25, отразява средствата, които постъпват във фермите както чрез директни плащания, така и чрез политики за запазване на високо ниво на цените на вътрешния пазар като например протекционистични вносни тарифи.

Тъй като много бюджети са обект на програми за строги икономии, правителствата не бързат да запълват празнината с изплащане на субсидии. Те обаче се съпротивляват и на орязването на плащанията за земеделските стопанства за намаляване на държавните бюджети, оставяйки финансовата политика относително стабилна като цяло, посочват от ОИСР.

Общата стойност на средствата, отпускани в подкрепа на земеделците в държавите членки на ОИСР, се оценява на 227,3 млрд. долара през 2010 г., което е спад с 5,8% спрямо 2009 г.

В някои от държавите подкрепата е намаляла значително – в САЩ с 18,7% до 25,6 млрд. долара, а в Европейския съюз  - с 11% до 101,4 млрд. долара.

За сравнение, в Китай подкрепата за фермерите е нараснала с 40% до 147,0 млрд. долара, макар че там съотношението й към приходите на земеделците е по-ниско, отколкото в държавите членки на ОИСР.