Какви са перспективите пред биопроизводството у нас?

На фона на необичайно ниското потребление на хранителни продукти, което се наблюдава на вътрешния пазар от началото на годината, биопроизводителите откриват интересна тенденция в търсенето на екологично чисти продукти, която ги обнадеждава за перспективите в развитието на бизнеса.

„От миналата година търговци от страната активно търсят пшеница, овес и слънчоглед, произвеждани по биологичен начин, съобщи за Investor.bg Невена Ангелова, управител на компанията за производство на биопродукти „Агроинтеграл“.

За да отговори на търсенето, компанията е увеличила обработваемата площ с 30 на сто и вече произвежда 2 200 дка със зърнени и технически култури. Увеличението е за сметка на отглежданите преди години билки, чието търсене намаля и затова се пренасочихме към пшеницата, поясни управителят на „Агроинтеграл“.

Производителите свързват интереса към зърнените биокултури с нарастващото потребление на диетични храни, затова и очакванията им са за постепенно увеличение на вътрешното търсене, независимо от високите им цени. Заради по-ниските добиви и трудоемкостта при отглеждането на тези култури, себестойността е значително по-голяма от тази на продуктите, наторявани с изкуствени торове. Затова и навсякъде по света биохраните са с 50-60% по-скъпи.

"Агроинтеграл" се занимава с биопроизводство от 2006 г. и както повечето фермери от този бранш досега е разчитала основно на външните пазари. Освен зърнени култури „Агроинтеграл“ произвежда малини, арония и зеленчуци, които се търсят в Германия, а отскоро пробват и други европейски пазари като Франция, например.

Българският пазар напоследък също доказва, че може да понесе скъпо струващите биопродукти, макар че засега се търсят основно в големите градове и то не във всички търговски вериги.

Преди четири години, когато обикновената пшеница се продаваше по 180-200 лв.за тон, биозърното държеше цена от 600 лв., поясни Стоилко Апостолов, председател на Фондацията за биологично земеделие “Биоселена“. Днес обаче разликата в цените се свива и ако произведената по конвенционален начин пшеница се предлага примерно за 350 лв. за тон, биосортовете се търгуват по 550-600 лв. за тон. Причината се обяснява с пика в цените на почти всички хранителни продукти.

Апостолов потвърди, че инвестиционният интерес към биопоризводството в страната нараства, но той го обяснява по-скоро с допълнителните субсидии, които от миналата година се предоставят за сектора от еврофондовете по линия на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

В резултат на това от две години големи арендатори в Добруджа започнаха процедури по сертифициране на площи, където да отглеждат екологично чиста пшеница. Целта им е в продължение на двете години, в които по закон могат да получат сертификат като биопроизводители, да си осигурят нужния документ и да кандидатстват с проекти за покупка на техника по мярка 121 от ПРСР. По линия на тази мярка фонд „Земеделие“ отпуска субсидия по гарантирания бюджет за подпомагане само на биопроизводители, поясни още Апостолов.

Въпреки нарастващото производство на биозърно, според хлебопроизводители тази продукция все още не се използва за промишлено производство, тъй като Агенцията по безопасността на храните не е започнала регистрацията на фирми, които могат да произвеждат биохляб по утвърдените стандарти.

„Предполагам, че биобрашното се изкупува от обикновените потребители, които напоследък започнаха да пекат хляб в домашни условия“, коментира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България.

До миналата година преобладаващата част от фирмите в бранша внасяха дори ръж и пшеница от европейски доставчици, за да осигури необходимото брашно за диетичните хлябове, припомни Георги Попов, председател на асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите.

Останалите биопроизводители също са песимисти по отношение на отварянето на българския пазар за тяхната продукция. Повечето членове на наскоро учредената асоциация "Биопродукти" развиват бизнеса си, разчитайки на друг вид бизнес, който развиват.

„Ако биоземеделието и животновъдството в България продължават да се развиват и да намират пазари зад граница, това изцяло се дължи на находчивостта на предприемачите и на факта, че повечето от тях инвестират средства от основния си бизнес, който е извън тази дейност“. Така собственикът на хасковската фирма „Дивата ферма“ Николай Василев представя рецептата за оцеляване на българските производители на екологично чиста продукция, добила популярност с наименованията си органична или биопродукция.

Самият Василев е животновъд от 15 години и отглежда традиционни български породи говеда. Предпиремачът има семейно хотелче, където реализира произвежданата от него биологична селскостопанска продукция.

Животновъдната ферма на Василев е в процедура по сертифициране, която ще приключи през октомври 2011 г. Дори след това обаче производителят няма да може да продава биомесото от фермата поради липса на сертифицирана кланица в България. „Подобно търсене има в Италия, затова предвиждам продукцията да се изнася за Европа“, обясни още предпиремачът.