Петролната война с Русия може до докара до фалит Саудитска Арабия

Някои хора може би мислят, че решението на Саудитска Арабия от миналата седмица да увеличи максимално производството на петрол, за да срине цените и да фалира американските производители на шистово гориво, е нещо като първоаприлска шега от началото на март. Очевидно обаче, това не е така. Колективната амнезия изглежда е засегнала и саудитските власти, както и други членове на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), относно това какви катастрофални последици имаше последният опит на Саудитска Арабия да унищожи петролната промишленост в САЩ в периода 2014-2016 г. Сега резултатът от ценовата война с Русия може да се окаже много по-страшен за Рияд и картела, пише Саймън Уоткинс за Oilprice.

Последният път, когато саудитците опитаха тази стратегия през 2014 г., имаше много по-голям шанс за успех, отколкото сега. Тогава бе широко разпространено мнението, че американските шистови производители не могат да произвеждат петрол на устойчива основа при цена на добив, по-ниска от около 70 долара за барел за сорта Брент. Рияд също разполагаше с рекордно големи резерви на чуждестранни активи от 737 млрд. долара през август 2014 г., което даде реална възможност на саудитците за маневриране по отношение на поддържането на обвързаността на валутата им към долара и покриването на огромните бюджетни дефицити, които биха възникнали от спада на цената на петрола чрез свръхпроизводство. Освен това в този момент Русия беше само един заинтересован наблюдател в кулоарите на картела. 

Саудитска Арабия беше толкова уверена в своя план, че през октомври 2014 г. по време на срещите в Ню Йорк между саудитските служители и други висши фигури от световната петролна индустрия, тя разкри, че е готова да толерира цени на Брент „между 80-90 долара за барел за период от една до две години“. Това се оказа 180-градусов обрат от предишното разбиране от страна на други членове на ОПЕК, че Саудитска Арабия е техен водач, като прави всичко възможно да запази високите цени на петрола, за да повиши просперитета на картела. Независимо от това, на срещата в Ню Йорк, Саудитска Арабия даде да се разбере, че има две ясни цели в осъществяването на стратегията си за свръхпроизводство. Първата от тях беше да унищожи (или поне да забави напредъка на) развиващата се американска шистова промишленост, а втората беше да окаже натиск върху други членове на ОПЕК да допринесат за дисциплинирането на снабдяването. Това значително се различаваше от приемливия ценови диапазон, посочен по-рано от саудитския министър на петрола Али ал Найми като „100 долара, 110 долара, 95 долара“ за барел.

В рамките на само няколко месеца от предприемането на тази стратегия за унищожаване на шистовата индустрия в САЩ на саудитците обаче им стана ясно, че те са направили ужасна грешка в подценяването на способността на американския шистов сектор да се реорганизира. Оказа се, че много от най-големите оператори на сондажни проекти успяха да получат прилични печалби във времето на цени на Брент между 35-37 долара за барел.

Технологиите позволиха на тези компании по-ефективно оползотворяване на сондажите във връзка със съкратеното време за пробиване.

Най-важното е, че неумолимият възход на американския шистов сектор позволи на САЩ да намалят енергийната си зависимост от Саудитска Арабия и да разширят още повече обхвата на своя геополитически надзор, като се превърнаха в най-големия петролен производител в света.

В периода 2014-2016 г. държавите членки на ОПЕК загубиха приходи от петрол в размер на 450 млрд. долара заради по-ниските цени на „черното злато“, по данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Те все още се опитват да запълнят дупките във валутните си резерви и бюджети, натрупани за тези две години, тъй като цените на петрола се сринаха от над 100 долара за барел на Брент до под 30 долара за барел.