Сянката на държавата попарва надеждите на Латинска Америка да експлоатира лития

Литият е новото „бяло злато“ поради ключовата му роля в батериите за електрически превозни средства. Цената му нараства пет пъти през последната година. Латинска Америка притежава най-големите запаси и е произвела около една трета от лития в света миналата година.

Дали това обаче ще отключи нова активност в региона, пише FT.

Не е задължително това да се случи, посочва медията. „Литиевият триъгълник“, където се намират повечето от доказаните ресурси на Латинска Америка, предлага отрезвяващи уроци. От трите държави Чили и Аржентина са много напред, докато Боливия се мъчи да започне.

„Аржентина определено се откроява в привличането на големи инвестиции в добива на литий“, казва Емили Хърш, главен изпълнителен директор на Luna Lithium в Невада и специалист по добив в Южна Америка. „Аржентина осъществи множество трансакции и инвестиции за близо милиард долара . . . през последните осем до 12 месеца“, допълва Хърш.

Литиеви минни компании са привлечени от благоприятните за инвеститорите политики на администрацията на Маурисио Макри в периода 2015-2019 г., а провинциалните правителства, които подкрепят добива, също помагат.

В Боливия историята е коренно различна. Страната има потенциал: тя притежава най-голямата литиева солница в света и най-големите доказани запаси. Няколко поредни социалистически правителства дадоха на държавата централна роля в експлоатацията на литий, частните компании си тръгнаха с празни ръце, а местните общности отхвърлиха правомощията на централното правителство да преговаря.

Въпреки годините на обещания, мащабно производство там все още не е започнало.

„Боливия има травматична връзка с природните ресурси“, казва Роберто Ласерна, икономист от Кочабамба, който припомня историята на добива на сребро при испанското колониално управление. „Хората тук вярват, че нашите минерални запаси излагат страната на ненаситността на чужденците“, допълва той.

Литият е труден за използване. Силно реактивен, не се добива в чист вид. Извличането му е сложно и скъпо (от саламура, както в Латинска Америка, или от скала, както в Австралия), както и превръщането му в химикали за батерии.

Въпреки че запаси има по целия свят, малко от находищата са жизнеспособни. По-голямата част от производството идва от Австралия, Чили, Китай и Аржентина, а по-голямата част от обработката се извършва в Китай.

„На една нова мина обикновено са необходими шест до осем години, за да започне“, казва Пи Джей Джувекар, ръководител изследвания на материалите в Citi. „Това, което компаниите искат да видят, е стабилна и прозрачна структура на концесионни плащания и лицензионни възнаграждения“, допълва той.

Чили се радва на стабилен режим и е най-големият производител на литий в Латинска Америка. Двете компании там, Albemarle от САЩ и SQM от Чили, увеличават инвестициите. SQM ще похарчи 400 млн. долара в периода 2021-2022 г. и отдела още 700 млн. долара за Австралия, където данъчният режим е по-приятелски, за периода 2021-2024 г.

„В Чили строгостта относно лицензионните възнаграждения за литий е по-голяма“, казва Стефан Дебрюйне, директор на външните работи в SQM. „Нашият договор за лизинг там е близо до 50-50 разделяне на брутния марж с държавата и местните общности“, допълва той.

Бъдещият ляв президент на Чили Габриел Борич иска да създаде държавна литиева компания, но SQM и Albemarle вярват, че това няма да им навреди. „Не виждаме никакво съществено въздействие върху нашите операции в резултат на администрацията на Борич“, казва Елън Лени-Песаньо, вицепрезидент по правителствените и обществените въпроси в Albemarle. „Той даде да се разбере много ясно, че няма да засегне двата съществуващи оператора“, допълва Лени-Песаньо.

Опитът в Латинска Америка показва, че успешната литиева политика включва стабилен режим със справедливо разпределение на приходите, което осигурява стимул за частните компании.

„Мексико си има суверенитет. Концесията на лития е специална и вече е решено, че литият ще бъде експлоатиран в полза на мексиканците“, допълва той.

Четирима американски сенатори вече писаха до президента на САЩ Джо Байдън, като се оплакаха, че литиевата политика на Лопес Обрадор би „изострила опасенията за националната сигурност, свързани с критичния недостиг на минерали“.

Дългосрочният риск може да бъде, че литият в Мексико никога няма да се експлоатира.

Администрацията на Байдън предлага стимули за производство на литий в САЩ и ако световните цени останат високи, ще има тласък за диверсификация на производството. „При текущите спот цени, производството на литий от морска вода може дори да стане жизнеспособно“, казва Дебрюйн от SQM.

Това не помага на Боливия, която няма излаз на море. Страната поне засега остава хваната в капана на своя държавно ориентиран модел на добив. „Изглежда, че Боливия е осъдена да бъде пленница на националистическата си идентичност и това ще спре производството на литий“, казва Ласерна.