Инвестициите в здравеопазването – едно добро пожелание

Единствено конкуренцията в свободни пазарни условия ще гарантира високо качество на българското здравеопазване - без значение от собствеността на лечебните заведения. В момента липсата на конкуренция при равни условия спъва частната инициатива, затова няма как да дойдат големи инвеститори у нас в сферата на здравните услуги.

Тази теза застъпи доц. д-р Атанас Щерев, съсобственик в Медицински комплекс „Д-р Щерев” по време на Клуб Investor.bg на тема „Възможности за финансиране и инвестиции в българското здравеопазване“.

В презентацията си той акцентира върху това кои са проблемите пред потенциалните инвеститори в здравеопазването, които не липсват, но са изправени пред редица регулации от страна на държавата и лоша инвестиционна среда.

Д-р Щерев посочи, че държавните и общински болници се третират преференциално от държавата и публичните финансиращи органи за сметка на частните лечебни заведения. Трябва да има равни възможности за болниците – за държавните и за частните, смята той. „При тази нелоялна конкуренция инвеститорите ни казват, че ни подаряват парите си – къде са правилата, къде са възможностите за развитие, къде са гаранциите от банките, след като законите се менят на всеки шест месеца, питат те. Кой е този инвеститор, който така ще си хвърли парите в здравеопазването", попита риторично д-р Щерев.

Става въпрос за големите инвеститори, които ще модернизират здравеопазването. Няма големи инвестиции, защото няма инвестиционна среда, категоричен е той.

Според него е правилно да се регламентира доплащането в болниците - доплащане винаги е имало и е крайно време то да бъде официално прието.

Голяма заблуда е, че всеки у нас има право на безплатна помощ, смята д-р Щерев. По негови думи никога и никъде по света не е имало безплатна здравна помощ. „Здравеопазването се крепи на солидарност, дори най-богатите не могат да имат добро здравеопазване, ако няма солидарност“, смята той. Според него всеки гражданин трябва да има право на солидарно предплатена медицинска помощ. И точно тук е мястото на държавата - „да установи правилата и да не се меси повече на пазара“.

Д-р Щерев напомни и за проблема с 1,5 милиона души, които не плащат здравни вноски. По негово мнение задължение на държавата е да създаде фонд, който да се грижи за здравеопазването на бедните. „Не е ангажимент на държавата обаче да казва кои са добрите болници, кои ще съществуват и кои не – това е нонсенс“, каза експертът.

Други пречки пред инвеститорите у нас са частната собственост, която не е защитена, инфраструктурата не е на ниво, на първите места по корупция сме в ЕС. „Има някаква светлина и това са частните болници. Все пак ние съществуваме, но за да се развива както трябва, да има реална конкуренция между болниците... не виждам как ще стане“, каза Щерев. И допълни, че трябва да се прави реформа в здравеопазването на базата на солидарност.

„Не трябва да се заблуждаваме – реформа в здравеопазването е наложителна. Но някой трябва да плати за тези 1,5 милиона българи, които нямат пари за хляб, камо ли за здравеопазване. Ако ги привлечем да ги лекуваме, някой трябва да плаща за тях. Ако не могат да правят вноски, то тогава бюджетът трябва да плати за това лечение“, каза Щерев.

Според него важен елемент от здравната реформа е въвеждането на диагностично-свързаните групи, които да заменят клиничните пътеки като метод на плащане. Диагностично-свързаните групи (ДСГ) като механизъм на заплащане за дейност, ще позволи по-добро управление на ресурса и постигане на по-добро равновесие между финансови възможности и медицински потребности, смята той.

Друга пречка, която той изтъкна, е липсата на нормативна възможност при фалит на държавно или общинско лечебно заведение, то да бъде поето от частни собственици. Пътищата за това са дългосрочно концесиониране, публично-частно партньорство или приватизация чрез фондовата борса.

„Реформите са болезнени, ще има нови безработни, ще се закриват болници, ще се открият нови, някои ще печелят повече, защото са по-добри, ще се пренасочат пациенти, но трябва да стане рано или късно. Иначе ще страдат всички – и пациенти, и лекари.

По отношение на провежданата лекарствена политика специалистът каза, че тя също е тотално сбъркана. За него правилният път е да се намали нуждата от лекарства чрез профилактика, а не да се върви в посока на ограничаване на публичните разходи за медикаменти.

Д-р Щерев обобщи кои са възможните мерки за провеждането на реформа:

- Оптимизиране на пакета от дейности, покривани от НЗОК - откриване на възможност за финансиране на допълнителни дейности от здравно-осигурителни фондове извън пакета от НЗОК;

- Развиване на доброволно здравно осигуряване с надграждане задължителна вноска към НЗОК (на практика трябва да се плаща два пъти – компромис от страна на платежоспособните граждани за запазване на солидарното начало в българския здравноосигурителен модел);

- Въвеждане на държавно програмно финансиране – приватизация на лечебни дейности;

- Профилактични грижи;

- Оптимизиране на лекарствената политика в България – в момента държавата поема едва 36% от стойността на медикаментите (останалото се покрива от джоба на пациентите);

- Създаване на възможности за качествено обучение на медицинските специалисти - предвидимост на държавните поръчки с поставяне на определени условия пред бъдещите специалисти;

Вижте какво още каза д-р Щерев във видеото