К. Величков: За фермерите е изгодно да комбинират европроекти с гаранционни схеми

Фондът издава гаранция, която е безплатна за предприятията като по този начин  се покрива част от риска по сделката. Основно изискване по схемата е да няма такси за разглеждане на документи по кредитите и за управление, лихвата е ограничена като максимален размер. Така производителите получават заем при по-изгодни условия.

Има обаче риск да върнем пари на ЕС, заради неусвоен бюджет по гаранционната схема за Програмата за развитие на селските райони.

Дори и да има някакъв риск, той не е свързан с банките. Първо, ДФЗ трябва да е одобрил достатъчен брой проекти, които да бъдат включени в гаранционната схема при преференциални условия.  Като цяло схемата на Националния гаранционен фонд по ПРСР е много полезна. Ние сме отпуснали 53 кредита по тази схема.

Ще има ли промени при финансирането на земеделските проекти през новия програмен период?

Заради проблемите с достъпа до финансиране въобще на проектите по еврофондовете, а и в частност - на фермерите, Европейският съюз променя правилата за новия програмен период. Ще има повече инструменти за евтино кредитиране и гаранционни схеми. Това означава, че банките ще искат по-малки обезпечения от производителите.

Коментира се в новата ПРСР да залегнат такива инструменти. Чакаме окончателното решение какъв тип и в какъв обем ще бъдат. Използването на такива инструменти е общоевропейски приоритет за 2014-2020 г.

Интересното при инструментите е, че те не конкурират еврофондовете, а подпомагат изпълнението на проектите. В досегашния период 2007-2013 г. беше недопустимо с някои инструменти, например JEREMIE, да се подкрепят европроекти.

Идеята да се финансират консултантски услуги по новата ПРСР 2014-2020 срещна много критики, основно от страна на опозицията и от зърнопроизводителите. Според Вас това ли е най-правилният начин за разпределение на средствата?

Идеята да се финансират консултантските услуги би могла да е полезна, но трябва да се прецени под каква форма и в каква степен да стане това. В повечето случаи евросредствата се усвояват от фермерите с помощта на консултантски фирми. Не е работа на земеделските производители да стават специалисти по писане на проекти. Би било полезно да им се помогне.

Друга причина фермерите да се обръщат към консултантски фирми е не само написването на проект, който да бъде одобрен от ДФЗ, но и да бъде приложена най-подходящата и ефективна технология. Това е особено значимо в сектора на животновъдство, където технологията силно влияе на ефективността на инвестициите.

Ще бъде ли ефективно, според Вас, решението в ПРСР да има специално направление за най-малките ферми? Това са хората, които най-трудно се справят с бюрокрацията и изискванията.

Малките земеделски производители трябва да бъдат подкрепяни, те имат специфични нужди, различни от тези на един голям земеделски производител, чийто проблем обикновено не е получаването на кредит. Идеята е интересна, въпросът е как ще се финализира. Звучи добре, но детайлите са много важни.

На кой етап при кандидатстването за проект трябва да се търси финансиране от банка?

Важно е клиентът да говори с банката, преди да е кандидатствал с проект, още докато си обмисля идеята. Това ни показва опитът на KBC Груп не само в България, а и в Чехия, Словакия, Унгария и Белгия.

Има няколко рискови момента. Първият е – как да си избера консултантската фирма? Възможно е човек да си напише сам проекта, но като се имат предвид специфичните изисквания, бихме го посъветвали да ползва консултант.

През 2008 г. се появиха огромен брой такива фирми и всички твърдяха, че са много добри професионалисти. Една част от тях имаха нужния опит и квалификация, но се срещаха и некоректни фирми.

СИБАНК подбра по определени критерии и след пълна проверка група от надеждни фирми с доказан опит и капацитет. С тях сключихме официални споразумения за партньорство. Нашите клиенти могат да ги ползват, но никой не ги задължава да го правят.

И още нещо, комисионните на консултантските дружества са процент от гранта. Затова за тях е по-изгодно да напишат проект за 2 млн., вместо за 10 хил. евро. Това е един от критериите, по които можете да разпознаете дали една консултантска фирма е с краткосрочна визия и има за цел само да спечели от написването на проекта, или иска наистина да помогне на клиента си.

Рискът тук е да се спечели проект за 2 млн. евро, но реалната възможност да се получи финансиране е за 0,5 млн. евро. Така може да се окаже, че производителят има един красив договор за 2 млн. евро, с който обикаля от банка на банка, но не получава кредит.

Затова съветваме клиентите още в началото да се срещнат както с консултанта, така и с банката. Така ще имат две мнения – дали могат да кандидатстват за конкретна дейност и какъв размер кредит биха могли да получат. Важно е човек да направи реалистичен проект. Понякога сме съветвали клиенти изобщо да не участват по даден проект.

Ние виждаме още един риск. За нас е важно проектът да бъде успешно изпълнен. Фирмите без опит не се замислят толкова за изпълнението. Затова ги съветваме да работят с избрания консултант и по управлението и отчитането на проекта, защото заради изискванията за тръжни процедури и отчетност, това е много по-трудно от спечелването му.