Финансовото здраве на държавата се влошава

Финансовата система на страната ни е обречена на колапс, въпросът е само кога ще се срине. Такива изказвания се четат под почти всяка икономическа или финансова новина из различните информационни портали. Интересно защо доверието в Петър Чобанов се разбива все повече, след като уж публикуваните от ведомството му данни се представят от подчинените му като все по-розови. Поне на хартия...

Действително, страната ни изпълнява заложените критерии за бюджетен дефицит под 2% от брутния вътрешен продукт. Дупката в държавните финанси обаче расте с притеснителни темпове. През октомври 2012 г., бюджетът бе с дефицит от 74,2 млн. лева. Причина за разликата между приходи и разходи се дължеше на неизплатени средства от Европейския съюз (551,2 млн. лева) по различни проекти, които излишъкът по националния бюджет от 477 млн. лева не успя да покрие. Тази година обаче дефицитът е 443 млн. лева. Това е с над 83 млн. лева повече отколкото предходния месец и над 371 млн. лева повече спрямо година по-рано.

Причината за увеличаващата се дупка е, че към октомври 2013 г. в хазната са постъпили с 238,6 млн. лева по-малко от ЕС и с близо 205 млн. лева по-малко от предвиденото в националния бюджет.

Буферът, на който правителството ще разчита при евентуални икономически катаклизми или неизпълнение на приходите, също е на тревожно ниски нива. Към края на десетия месец от годината фискалният резерв е 4,9 млрд. лева. Минималният праг, под който той не бива да пада, е 4,5 млрд. лева.

Не е тайна обаче, че именно в края на годината държавата прави най-големите си разходи, а при усложнената политическа обстановка, управляващите показват опасна склонност към развързване на иначе стегнатата държавна кесия. Спрямо септември 2013 г., фискалният резерв е изтънял със 100 млн. лева, като не е ясно какви разходи са били покрити с тези пари.

С оглед на това, събираемостта на данъчните приходи е поредната спънка към постигането на добро фискално здраве. Икономисти обясняват, че обикновено в края на календарната година държавата прави най-сериозните си разходи, а по принцип най-много постъпления от налози идват през пролетта. Затова може да се очаква, че дефицитът през следващите месеци може да нарасне драстично.

Наскоро финансовият министър Петър Чобанов също допусна, че при приходите за 2013 г. ще има неизпълнение. Според него обаче то ще бъде малко, а правителството ще успее да се вмести в планирания дефицит.

По последни данни на финансовото министерство, към края на октомври са събрани 80,8% от предените в разчетите постъпления от налози. Приходите в частта на преките данъци са 3,1 млрд. лева, или 77,8% от планираното. Тревожен е фактът, че постъпленията от ДДС, гръбнакът на хазната, също изостават. До десетия месец от годината в хазната са влезли едва 79,8% или 6,1 млрд. лева, акцизите пък са 3,4 млрд. лева, или 82% от заложеното.

Фирмените налози също изостават плашещо. До края на октомври са събрани едва 75% от разчетите. Според експерти причината е промяната в режима на облагане на дружествата с по-нисък оборот. От януари 2013 г. компаниите преминаха към внасяне на авансови вноски за корпоративен данък на 3 месеца или към плащане на данъка наведнъж след изтичане на годината.

В същото време, от последните данни за изпълнението на бюджета се вижда, че плащанията за издръжка на държавните служби са погълнали 7,228 млрд. лева, при 6.675 млрд. лева за година по-рано. Капиталовите разходи възлизат на 2,8 млрд. лева, което е едва 51,7 %  планираното. 

Орязването на точно това перо от бюджета е най-лесният начин за удържане на дефицита, но пък подобни действия обричат на застой важни административни реформи и инфраструктурни проекти. Да не говорим, че в Бюджет 2014, въпреки шумно рекламираната оптимизация в администрацията, са заложени с над 100 млн. лева повече за заплати и издръжка, отколкото през тази.

Завишението на разходите е факт в повечето сфери, но ефективни реформи така и не видяхме. Нито в образованието, нито в здравеопазването. Администрацията продължава да опъва нервите на гражданите и бизнеса, а по прозиводителност на труда все още сме на дъното на европейската общност.