Според омбудсмана екостикерите не водят до по-чист въздух

Да бъдат анализирани разпоредбите за въвеждането на екостикери за автомобилите  до 3,5 тона, които целят подобряване качеството на въздуха – това поиска омбудсманът Диана Ковачева, която изпрати становище до транспортния министър Николай Събев.

„В случай че се установи прекомерно засягане на правата и интересите на гражданите на фона на недостатъчна ефективност на тази мярка за подобряване на чистотата на атмосферния въздух, да се предприемат действия за отмяна на въпросните норми“, препоръчва тя. 

Става въпрос за измененията в наредба от 2011 г. за периодичните технически прегледи на автомобилите, с които е предвидено определянето на моторните превозни средства до 3,5 тона в екогрупи.

Проф. Ковачева обръща внимание върху факта, че мярката обхваща само коли до 3,5 тона. Извън промените остават тежкотоварните камиони и автобуси, за които няма ограничение на база замърсяване, а те са по-големи замърсители на атмосферния въздух и част от тях редовно се движат в централните градски части.

Не е предвиден регламент за оценка на екологичната група на колите с допълнително монтирани газови уредби, е друг аргумент на омбудсмана.

Според нея въвеждането на екостикерите оскъпява периодичния технически преглед. Недопустимо е компетентните органи да не са в състояние да спрат нарушенията при прегледите и вместо да се повиши ефикасността на контрола, гражданите да се натоварват с нови разходи. 

„Независимо че държавата вече е изразходвала значителен ресурс за изграждането на система за разпознаване на номерата на ППС, трябва да се правят допълнителни разходи за екостикери“, посочва още тя.

Диана Ковачева подчертава, че при общественото обсъждане на промените в наредбата е имало негативни обществени нагласи към въвеждането на екостикерите.

„Обществото следваше да е по-добре информирано и дали екологичните групи и стикери имат аналог в ЕС и какво е показала практиката там, където са въведени“, пише омбудсманът.

Тя допълва: „В оплаквания на граждани, преминали вече през такъв преглед, с особена острота се поставя въпросът – защо, след като се измерва количеството отделяни вредни газове в атмосферата, определянето на екологичната група става въз основа на годината на регистрация и евростандарта. Те се вземат предвид и при определяне на данъка на автомобила, като по този начин собствениците на по-стари и с по-нисък евростандарт автомобили на практика търпят двойни санкции“.

Сред другите проблеми на гражданите, които Ковачева описва, са забавяне обслужването в пунктовете за годишни технически прегледи, големината на стикерите и неудобното място за поставянето им, което затруднява шофьорите при управление на автомобила, включително и че не се вземат необходимите мерки за подобряване на качеството на горивата, което не се отчита като допълнителен фактор за замърсяването.

Омбудсманът обръща внимание на изводите на Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ) от 30 юни т. г. за възможните корупционни рискове от прилагането на наредбата.

„Като отчитам изключителната значимост на мерките за подобряване на чистотата на атмосферния въздух, искам да подчертая резултатите от завършеното през 2020 г. едногодишно изследване на Националния институт по метеорология и хидрология по поръчка на Столична община за чистотата на въздуха в София. В него ясно е определен делът на отделните замърсители на въздуха, като пътният трафик заема едва пето място с дял от 9%.

Предвид това приемам за напълно основателен упрека на гражданите, че държавата не взима необходимите мерки за неутрализиране на вредното въздействие на по-големите източници на замърсяване, а концентрира усилията си само към част от превозните средства, като така прехвърля отговорността по опазване на чистотата на въздуха на гражданите и бизнеса“, категорична е проф. Ковачева.

Тя подчертава, че факторът съдържание на въглероден оксид в отработените газове на МПС не влияе при определянето на екологичната група, защото превес взимат датата на първата регистрация на МПС-то и категории за евронорми, което според нея е неправилно и не съответства на целта, заради която се въвежда новото изискване.