Електромобилите не са достатъчни, за да решат „автомобилния проблем“ на града

Плановете за преход към електрически превозни средства са изправени пред големи предизвикателства. От една страна, това е процес, който се извършва предимно в градовете, ориентирани към конвенционалните превозни средства. Също така електрическата мобилност не означава непременно трансформация при леките коли и търговските превозни средства. Електрическата мобилност включва и намирането на по-ефективни и икономични начини за придвижване, пестящи пространство от градската среда, задръстена от автомобили. От друга страна, тук става въпрос за цялостна промяна на поведението на хората – от боравенето с енергията до комуникацията и ежедневието. 

Защитниците на електрическата мобилност често забравят, че производството на изцяло електрически превозни средства изисква до шест пъти повече редкоземни суровини в сравнение с конвенционалните аналози, което хвърля сянка върху тяхната природосъобразност, когато говорим за извличане на тези ресурси и тяхната преработка.

Това е проблем, на който свързаните с електрическата мобилност компании и правителствата все още търсят решение.

Въпреки някои свои недостатъци обаче електромобилът като начин за поемане на отговорност спрямо климата и околната среда, представлява мост между настоящето и концепцията за по-зелено бъдеще, ръководено от екологосъобразни, ориентирани към обществото политики.

Трябва да се намери отговор и на един друг належащ проблем – идеята за електрическа мобилност се развива ръка за ръка с плановете за преход в самия енергиен сектор, т.е. чисти превозни средства, захранвани с чиста енергия. Но бързият темп на растеж на пазара на електромобили изисква и адекватно спрямо тази скорост превключване на националните електрически мрежи към възобновяема енергия – най-вече соларна и вятърна, които обаче са характерни със своята променливост.

Човешката цивилизация остава силно зависима от автомобилите и това нейно увлечение особено ясно личи при електрическите превозни средства, които напоследък се превърнаха в символ на борбата с изменението на климата. Подобна теза има своите многобройни критици, настояващи, че електромобилът, разглеждан като съвкупност от различни индустрии във веригата му на стойност, е не по-малко замърсяващ от бензиновите и дизелови автомобили.

Зад бързия растеж при продажбите на електромобили се крие широк спектър от поддържащи политики. Зад тези политики стоят правителства, които искат да извлекат максимални ползи от пазарната реализация на тези коли като (рекламно) средство за борба с климатичните промени. Ето защо някои производители на изцяло електрически коли могат да се похвалят с пазарна капитализация, която надхвърля общата оценка на десетте най-големи традиционни автомобилни концерни в света, отговорни за над 95% от продажбите в индустрията.

Автомобилът и градът

Когато говорим за проблемите, свързани с автомобилите и транспорта, по-често се фокусираме върху фаталните инциденти, замърсяването на въздуха или задръстванията.

Хората по-рядко коментират темата колко място заемат автомобилите в градовете. Автомобил, който обикновено тежи над един тон, остава на 80% празен, когато в него се вози само водачът му. През по-голямата част от деня автомобилите така или иначе са празни и не се използват. Това, разбира се, изисква място за паркирането им: има милиарди паркоместа в САЩ - четири за всяка налична кола. Към това се добавят всички улици, кръстосващи градовете, и множество сгради, които освобождават между 50- и 60-процентен дял от капацитета си за паркиране на автомобили.

Всичко това изглежда неефективно и безполезно. Ако градовете могат да си върнат обратно дори част от това пространство, то биха могли да се построят повече жилища, магазини, паркове и пр. За градовете, борещи се с недостиг на жилищни имоти, включително Сан Франциско и Ню Йорк, промяната би била забележителна.