Търговска война около електромобилите с Китай може да навреди най-вече на производителите

Лошото при воденето на война е, че враговете ви имат навика да отвръщат на удара. Това е урок, който германският канцлер Олаф Шолц трябва добре да запомни при своето посещение в Китай тази седмица на фона на назряващата търговска битка в сферата на чистите технологии, пише в коментар за Bloomberg Дейвид Фиклинг.

Визитата на Шолц е предшествана от тази на американския министър на финансите Джанет Йелън, която предупреди, че „изкуствено евтините“, произведени в Китай електромобили, батерии и соларни панели причиняват „отрицателни ефекти“ в САЩ и по света.

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън изглежда се превъоръжава в опит да неутрализира проблема преди изборите през ноември.

Това поставя Германия в неудобно положение. Благодарение на руската инвазия в Украйна Берлин вече е принуден да преосмисли следвоенния си ангажимент към пацифизма. Все по-укрепващото търговско напрежение между САЩ и Китай налага подобни мерки относно влиянието на тези търкания върху глобалната търговия.

През ноември Европейският съюз (ЕС) обяви, че започва разследване, засягащо произведените в Китай електромобили и евентуалното влияние на субсидиите на Пекин върху тяхното пазарно предимство. Оттогава блокът започна подобни разследвания в сектора на соларните панели и вятърната енергия.

Позицията, която Шолц заема, може да реши дали тази тлееща битка ще се засили, или ще се разсее.

Автомобилите тук са основната ябълка на раздора. Превозните средства представляват най-голям дял от износа на Германия и такъв, при който ЕС все още се радва на търговски излишък спрямо Китай.

Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz Group продават около една трета от колите си в Китай и търговските отношения са от решаващо значение за тези компании - азиатската страна служи като доходоносен краен пазар за европейски автомобили от висок клас и ценово достъпен доставчик на батерии и потенциално на цели превозни средства.

Европа все още отчита търговски излишък с Китай по отношение на търговията с автомобили. Графика: Bloomberg

Ако Брюксел в крайна сметка повиши митата върху китайския внос, ответният удар може да бъде опустошителен.

Европейските производители на автомобили вече са изправени пред затруднения в Китай благодарение както на понижените разходи на местните домакинства, така и на конкурентната заплаха от по-евтините, произведени на местно ниво електромобили. Ответните мита и враждебните потребителски настроения могат да нанесат нокаутиращ удар на европейските концерни. Hyundai Motor, която изоставаше само от VW през 2014 г. по продажби в Китай, отбеляза спад от 2015 г. насам след ожесточеното разногласие между Пекин и Сеул заради разполагането на противоракетна система от Южна Корея и едва успя да намери място в топ 20 през последната година.

Европейските компании, политици и дори лобистки групи досега бяха възприели драматично различен тон по отношение на Китай в сравнение с техните по-яростни колеги отвъд Атлантика.

„Свободната търговия трябва да бъде нашата Полярна звезда, нашият водещ принцип“, казва Оливер Ципсе, председател на BMW, пред журналисти на годишна конференция на групата миналия месец.

Европейската автомобилна индустрия „не е сериозно ощетена от вноса на китайски автомобили, нито е в интерес на ЕС да налага допълнително мита върху тези продукти“, добави той.

Митата върху китайските електромобили трябва да бъдат намалени, а не увеличени, каза неговият колега от Mercedes-Benz Ола Калениус пред Financial Times. Вносът трябва „да бъде посрещнат с по-добър продукт, по-добра технология, повече гъвкавост“, изтъкна той миналия месец. „Това е пазарната икономика. Нека конкуренцията реши“.

Не само германските компании заемат тази позиция. Stellantis, собственик на марките Fiat, Maserati, Citroen и Peugeot, както и на Chrysler и Jeep, се опитва да ускори електрификацията на своята продуктова гама чрез обвързване на стойност 1,5 млрд. евро с китайската Zhejiang Leapmotor Technology. Междувременно VW инвестира 2,5 млрд. евро в завод на съвместно предприятие с Xpeng, китайски производител на електромобили, в който купи 5% дял миналата година. Дори Renault, която вече почти не присъства в Китай, се обединява с Zhejiang Geely Holding Group в предприятие за разработване и производство на двигатели с вътрешно горене.

Президентът на Китай Си Дзинпин от своя страна трябва да предложи маслинова клонка. Ако Китай иска да опровергае обвиненията на САЩ за това, че Пекин изпразва световния индустриален сектор, той има перфектната възможност да покаже как търговските отношения могат да бъдат взаимно изгодни.

Близо една трета от продажбите на трите най-големи германски автомобилни компании се случват в Китай. Графика: Bloomberg

Към днешна дата голяма част от инвестициите на Китай в сектора на автомобилите и батериите в Европа са фокусирани върху Унгария. На фона на пререканията между премиера Виктор Орбан и ЕК, това вероятно е последното място, което бихте избрали, ако искате да убедите Брюксел, че вашата индустриална политика не е троянски кон.

Chery Automobile и SAIC Motor, за които все още се съобщава, че проучват възможността да изградят европейски монтажни заводи, би било добре да изберат места в сърцето на либералните демокрации на континента - и политиците в тези страни трябва да направят всичко възможно, за да ги привлекат. Китай също може да потуши тревогата, като се приспособи към желанието на Европа да притежава по-голям дял от своята верига на доставки на батерийни суровини.

В сравнение с открития протекционизъм, насърчаван от САЩ, Шолц може да предложи по-плодотворен подход. Капиталистите не трябва да се затварят в черупките си при първите признаци на конкуренция. Вместо това те трябва да третират всяка опасност като възможност да подобрят играта си. Иронично е, че САЩ, които до голяма степен изобретиха духа на кипящия бустеризъм, сега са се превърнали в страна, която се оттегля от него по възможно най-бързия начин.

Европа и Германия могат да предложат по-добър път.