Санирането - мисията (не)възможна

По сегашния проект преди няколко месеца безвъзмездната субсидия за саниране беше повишена до 75% от 50%.

Попов допълни, че се планира и по-гъвкав механизъм за финансов инженеринг, т. е. – за кредитиране на собствениците на жилища, които не могат сами да осигурят техния дял от бюджета, необходим за ремонтите. Предвижда се едно звено да управлява и безвъзмездната помощ, и финансовия инженеринг, така че да се разработи гъвкав механизъм за финансиране. В сградите, в които има повече социално слаби лица, които не могат да си позволят да финансират своя дял от ремонта, безвъзмездната помощ ще може да е по-висока, поясни Иван Попов.

Цвета Наньова, проектен мениджър по санирането за София, посочи, че администрацията е в процес на преосмисляне на работата, свързана с усвояването на европейските средства за саниране на сгради.

“В този програмен период администрацията толкова се презастрахова с допълнителни проверки и процедури, за да опази европейските средства, че накрая въобще не ги изхарчихме”, коментира тя.

Наньова препоръчва да бъде облекчен достъпът до кредитиране и да се помисли за цялостна политика, насочена към социалнослабите собственици, като приложим и опита на другите държави в Централна и Източна Европа, които вече са преминали и преминават през подобни процеси.

Жилищният фонд - крайно остарял

Иначе статистиката сочи, че 23% от енергийното потребление у нас е за жилищния сектор. Над 700 хил. са жилищата, които имат нужда от цялостно саниране, което засяга почти 1,8 млн. души. Високият дял на частната собственост у нас – 97%, обаче спъва процеса, тъй като за обновяването на сградите се търси съгласието на всички собственици.

Отделно според статистиката над 1,2 млн. жилища се водят необитаеми, подчерта депутатът и председател на парламентарната комисия по регионална политика Димчо Михалевски. Много от тях не са основни жилища за собствениците им и съответно много от тези собственици не се интересуват от нуждите на етажната собственост за ремонти и поддръжка на сградите.

Същевременно огромна част от жилищата у нас са изключително остарели – над 453 хил. жилища са строени преди 1949 г., над 367 хил. – в периода 1950 – 1959 г., над 421 хил. – в периода 1960 – 1969 г., над 303 хил. – в периода 1970 – 1979 г.,  и над 275 хил. – през 80-те до 1989 г.

От 1990 до 2011 г. са строени общо приблизително 240 хил. жилища.

Михалевски подчерта, че още преди няколко години в няколко стратегически документа са заложени доста амбициозни цели за ремонти на жилища, които така и не са започнали да се осъществяват. В жилищната стратегия от 2004 г. например се предвижда обновяването на над 684 хил. жилища в периода 2006 – 2020 г. за над 4,1 млрд. лева.