България остава сред държавите в ЕС с най-голям спад в строителството

България остава сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-рязък спад на строителната продукция. През септември строителството се е свило с 5,6% на годишна база, а през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година – със 7,4%, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

На месечна база се отчита лек ръст на строителната продукция у нас – 0,6 на сто, а през третото тримесечие спрямо второто спадът се е забавил до 0,3%.

Най-рязък годишен спад на строителната продукция през септември е отчетен в Португалия – 14,9%. Следват я Чехия и Словения с понижение от съответно 11,8% и 7,9%, както и Италия, където е измерено понижение от 6,1%.

Съзмерим с България е спадът на строителната продукция в Холандия и Полша – също 5,6%.

Позитивни тенденции се наблюдават в Испания, след като заради финансовата криза секторът на имотите и строителството се срина рязко. През септември на годишна база е отчетен ръст на строителната продукция в страната от 6,1%, което я нарежда на второ място в ЕС.

Изпреварва я Унгария с ръст от 9,3%, а трета е Великобритания с повишение от почти 5 на сто.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) строителната продукция у нас през септември е с 46% под пиковите й равнища от 2008 г. Инвестициите в строителния сектор продължават да се свиват, кредитирането за сектора също е "във фризера", заради което фирмите имат сериозни проблеми с ликвидността.

Строителният сектор е един от най-проблемните по отношение на разплащанията и междуфирмената задлъжнялост продължава да расте, подклаждана и от натрупаните задължения на общини към строителни фирми.

Не е ясно и как ще се отрази спирането на програмата „Околна среда“ върху бранша, който от началото на кризата насам разчита основно на европейските средства. Плащанията по проектите ще трябва да се извършват с пари от бюджета докато Еврокомисията „размрази“ програмата.

По думите на екоминистъра Искра Михайлова за проектите в процес на изпълнение са необходими 200 млн. лева.