И банките в България засилват активността си на пазара на бизнес имоти

Търговски площи

През миналата година затвориха врати три по-големи мола в страната – откритият мол Strand в Бургас, който беше завлечен от ситуацията с „Корпоративна търговска банка”, Mega Mall в Русе и „Варна Тауърс” в морската столица.

Същевременно, заради засилената конкуренция в сегмента, преструктурирането и препозиционирането на търговските центрове с проблеми се очертава като единственият изход от трудната ситуация на пазара и като бъдещо предлагане предвид затихващото строителство на търговски площи.

В същото време водещите молове в страната утвърдиха позициите си, а общият обем на търговските площи в София нарасна с 31% на годишна база. Така на 1 000 души от населението в страната се падат 105 кв. метра търговски площи. София заема четвърта позиция в подреждането след Стара Загора, Бургас и Габрово.

През миналата година се осъществи знакова за пазара на търговски площи у нас сделка – опортюнистичен инвеститор от Лондон придоби първия търговски център от съвременен тип City Center Sofia. Към края на годината още един чужд инвеститор -  този път обаче гръцки, е придобил и мола „Галерия Пловдив”, като „Сиенит” са излезли от инвестицията си заради финансовите проблеми на проекта, който през последните месеци се управляваше от банката кредитор.

На българския пазар все пак продължават да навлизат нови брандове, а вече установените се разширяват и на локации извън столицата. Новонавлизащите търговци обаче предпочитат установените, успешни локации и проекти.

Възстановен е интересът към бул. „Витоша”, след като в края на 2014 г. единственият свободен обект с площ над 1000 кв. метра бе отдаден на C House Italia. Наемите се задържат стабилни – около 44 евро месечно струва квадратният метър в магазин на приземно ниво. Лек спад се отчита при търговските центрове, където средният наем в момента е 20 евро на кв. метра.

Индустриални и логистични площи

Пазарът на логистични площи не съумя окончателно да излезе от капана на недостатъчното предлагане и през 2014 година. Строителството нараства бавно, а обемите са недостатъчни, което ограничава избора на наемателите. Това ги принуждава да търсят алтернативни пътища за достъп до пазара – например усвояване на бивши търговски площи. Един от примерите на такава трансформация е бившият магазин на „Техномаркет” във Видин – в сградата скоро ще заработи шивашко предприятие.

През миналата година на пазара се появи първият спекулативен проект от 2012 г. – логистичният парк East Ring.

Свободните площи на пазара остават на критично ниско ниво от малко над 3%. Това даде тласък на и на наемите – на годишна база те се увеличават средно до 3,75 евро за кв. метра. С оглед на възстановяването при офисите, логистични проекти със съществен офис компонент също могат да бъдат потенциална цел за инвеститорите.

Основен принос за сделките в този сегмент от пазара имат парцелите, като се очаква те да продължат да генерират съществени обеми от пазара, предвид и интереса на международни индустриални компании, които искат да стъпят в България.