Хотели и търговски площи са най-силно засегнати от коронавирусната криза у нас

Хотелите и търговските площи у нас са най-силно засегнати от коронавирусната криза, а офис пазарът и складовите площи проявяват устойчивост. Това стана ясно по време на онлайн конференцията BALREACT #ACTION IN CRISIS, организирана от "Градът Медиа груп".

Годината е започнала силно за пазара на бизнес имоти в България, но очакваните обеми до края на годината вероятно няма да се реализират. По отношение на възвръщаемостта е възможно да има корекция надолу, но тя вероятно ще е временна, смята Георги Киров, директор "Оценки и инвестиции" в консултантската компания Colliers International.

Според него обаче сега ситуацията е различна в сравнение с предишната криза, тъй като няма свиване на ликвидността, а освен банково финансиране на пазара има много собствен капитал, който е в изчаквателна позиция. „Вероятно платото няма да е толкова дълго като след 2009 г. В момента имаме обратния тренд – евентуално кандидатстваме за ERM II, имаме ликвидност, а кандидатстването в „чакалнята“ на еврозоната ще повиши кредитния рейтинг на страната, което теоретично би привлякло допълнителни инвестиции“, отбеляза Киров.

Михаела Лашова, изпълнителен директор на консултантската компания Cushman&Wakefield Forton, допълни, че инвеститорите са много адаптивни и вече се появяват местни и чужди инвеститори, които търсят активи с добра доходност. Затова очаква, че пазарът ще се върне към активните си нива дори отпреди 2019 г. „Може би първите сделки ще бъдат с активи, които в момента изпитват временно ликвидно затруднение. Но при политическа и икономическа стабилност бихме могли да се радваме на инвестиционна активност“, смята Лашова.

Според Асен Лисев, управляващ директор и член на управителния съвет на Bravo Property Fund REIT, пари на пазара има, но несигурността също е голяма. „Който има пари, е седнал върху тях и не ги дава. Това важи както за банкерите, така и за институционалните и частните инвеститори. Те искат да са наясно със собствените си възможности за генериране на парични приходи в бъдеще и да видят какво ще стане с цената на активите“, посочи той. Лисев не очаква големи спадове на цените, но отбеляза, че цената на земята за строителство вероятно няма да остане същата, а ще има корекция надолу. „Никой не е притиснат сега да продава активи, за да говорим за големи отстъпки. По същия начин никой не бърза да харчи парите си, наистина те парят, не носят доходност, но сега е по-добре да ги имаш, отколкото да ги похарчиш неразумно“, смята Лисев.

Първи на коронавирусната криза у нас са реагирали търговските площи, които на практика бяха затворени. „За да може да се върнат посетителите в моловете в голям брой, е необходимо не само да се успокои страхът от заразата, но и да се види какви възможности могат да предложат те, не само за пазаруване, но и за забавления, които бяха засегнати по по-различен начин“, смята Киров.

Според него много ще зависи в какво състояние е бил търговският център преди март. Ако е бил добре установен, отстъпките ще са временни под формата на отлагане на плащания, но все пак дължимост на наемите. В по-сериозните случаи, когато молът и преди март е изпитвал някаква форма на затруднения, ще има преминаване от твърд наем към т. нар. подоходен наем. „Сегментът на търговските площи ще се възстановява по-дълго. Може би едва към есента или края на годината е възможно да видим подобрение. Това, което чуваме от собствениците, е, че трафикът от хора е намалял с 40% до 60%. Все още е рано да се изчисли какъв е обемът на покупките“, каза Киров.

Според Михаела Лашова обаче човекопотокът в търговските центрове вече се е възстановил на 80% спрямо същия период на миналата година. „Предполагам, че летните месеци ще бъдат по-критични в сравнение с първите след отварянето на моловете, но се надявам, че към края на годината постепенно и плавно търговските площи ще се стабилизират“, каза Лашова. Тя допълни, че вече има търговци, които са възстановили нивата от миналата година и дори са ги подобрили, но те все пак са по-скоро изключения.