Край на жилищния бум в Европа? Твърде рано е за тази присъда

Инвеститорите не бива да бъркат корекцията на цените на жилищата в Норвегия, Швеция и Швейцария със спукването на имотен балон. Причината е в увеличаването на строителството. Спекулативното строителство не е широкоразпространено и не съществуват сериозни рискове от свръхпредлагане.

Това са изводите от доклад на компанията Scope Investor Services, цитиран от онлайн изданието Property-Magazine.EU.

„Градовете се сблъскват с редица препятствия, които засягат тяхната гъвкавост при разширяването на строителството на апартаменти, а това, от своя страна, свива свръхпредлагането. По-конкретно липсата на парцели за строителство, регулаторните препятствия, рязкото повишаване на цените на земята и разходите за строителство, както и необходимото време за получаване на разрешително за строеж затрудняват бързата реакция от гледна точка на предлагането“, казва Манфред Бинсфелд, директор на Scope Investor Services и автор на доклада.

През последните десет години реалният растеж на цените на жилищните имоти в Швеция, Австрия, Швейцария, Норвегия и Германия варира от 20% до над 50% благодарение на комбинацията от безпрецедентни условия за финансиране на покупката на жилище, динамиката на населението, икономическия растеж и относително слабата строителна дейност.

Строителството на жилища в много европейски страни расте за първи път от години и доведе до корекции в цените в Швеция, Норвегия и Швейцария. В Швеция строителството на нови апартаменти е доста над дългогодишното средно равнище. Нива над средните са отчетени също в Швейцария, Норвегия, Дания, Финландия и Австрия.

В последните пет години в широкия център в Стокхолм се наблюдава нарастване на динамиката на строителството на апартаменти. През 2015 и 2016 г. са били строени между 13 хил. и 15 хил. нови апартамента спрямо средно едва 8 хил. жилища, навлизащи на пазара на година в последното десетилетие. В Цюрих също се наблюдава силен ръст – 13 хил. нови апартамента между 2012-2016 г. спрямо 8400 между 2007 и 2011 г.

Но строителството на жилища все още изостава зад демографските фактори в повечето големи градове, включени в доклада на Scope. Мюнхен, например, регистрира значителен дисбаланс – между 2010 и 2017 г. на пазара са се появявали 55 хил. нови жилища, докато броят на новите домакинства е надхвърлял 115 хил. Сходни неравновесия се наблюдават в Стокхолм и Осло.

Корекция на цените като настоящата след години на реален растеж не е необичайна. Силните икономически и демографски условия са гаранция, че цените на жилищните имоти в Осло и Стокхолм ще продължат да се стабилизират тази година и ще постигнат лек ръст през 2019 г., отбелязва Scope. Същото важи и за апартаментите в Цюрих.

„Спад на цените на жилищните имоти, който заплашва икономиката и финансовата система, е възможен в случай на остра рецесия или голямо внезапно покачване на лихвените проценти. И двата сценария са малко вероятни“, казва Бинсфелд.