New York Times: Цените на жилищата в София растат, но предлагането настига търсенето

Американското издание New York Times публикува статия за жилищния пазар в България, в който обобщава тенденциите в цените от миналата година и очакванията за тази година, профила на купувачите и препятствията, с които обикновено се сблъскват чужденците, придобиващи жилище у нас.

Материалът започва с представянето на луксозна къща в Бояна,един от най-скъпите квартали в София, както отбелязва изданието. „Кварталът се развива като скъпата част на града, по-голямата част от луксозните жилища са съсредоточени там“, казва Полина Стойкова, управляващ директор на имотната агенция Bulgarian Properties, която продава луксозната двуетажна къща от 90-те години на миналия век на цена от 4,1 млн. долара (3,6 млн. евро).

Цените на жилищата в България растат стабилно през последните години в резултат на разрастващата се икономика и ниските лихви, казват брокери, цитирани от New York Times.

В столицата София, която е най-големият български град с 1,2 млн. души население, цените са се повишили със 7% през третото тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на миналата година и са с 36% по-високи спрямо същия период на 2015 г., пише изданието, като се позовава на официални данни.

Според брокери обаче в последните месеци пазарът се забавя. „Има ясна тенденция към забавяне на броя на сделките и обема на ипотечно кредитиране“, казва Татяна Чернишова, брокер в имотната агенция BiB Group. Но „не очакваме цените да намалеят значително освен ако не се случи нещо с европейската икономика като цяло“, допълва Златка Георгиева, управляващ партньор в Best Bulgarian Properties.

След ръста на строителството в страната, най-вече на жилищното строителство, предлагането настига търсенето, казват брокери. „Имотните предприемачи започнаха активно да строят нови имоти в почти всички големи градове“, отбелязва Невена Стоянова, управляващ директор в консултантската компания Luximmo.

Станислав Петров, основател и управляващ директор на Select Properties Bulgaria, коментира, че над 80% от клиентите му в София купуват апартаменти, а средните цени са около 1120 евро на кв. м за двустаен апартамент.

Но макар София да има големи наличности от апартаменти, новите жилища не са много, което повишава цените в квартали като Бояна, казват брокери. По-високите цени са довели до по-бавни продажби в Бояна в сравнение с други софийски квартали, отбелязва Чернишова.

Кой купува в София?

Около 80% от купувачите в столицата са българи, казва Полина Стойкова. Но „София е на радара на чужденците повече от десет години“, допълва тя. Нейната компания наблюдава стабилен приток на чуждестранни купувачи. Повечето чуждестранни купувачи в София търсят апартаменти за инвестиция, казва Златка Георгиева от Best Bulgarian Properties.

Стойкова допълва, че международните купувачи са предимно от европейски страни като Великобритания, Ирландия, Белгия и Франция, както и от съседни страни като Гърция, Сърбия и Македония. Нейната компания има и клиенти от САЩ, Канада, Южна Африка и Австралия.

Купувачите от Русия бяха обичайни в България, но след ескалацията на конфликта между Русия и Украйна през 2014 г. този пазар се забавя, отбелязва Чернишова. Сега около половината от клиентите й са чужденци, повечето от които от Германия, Франция, Белгия и Италия, допълва тя.

Какво трябва да знаят купувачите?

България, която се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., може да е сложно място за закупуване на имот от чужденци, отбелязва New York Times. Те имат право да притежават жилище, но не и земя, въпреки че има изключения за граждани на други страни членки на ЕС. Чуждестранни купувачи често създават компании за закупуване на имоти, отбелязва Петров.

Левът остава официалната валута в България, но е вързан към еврото, тъй като страната се готви да приеме официално единната валута, а цените на имотите обичайно се определят в евро.

Чуждестранните купувачи трябва да наемат независим адвокат, който не е свързан с имотна агенция или с продавача, за да провери имота за дългове и да гарантира, че няма тежести върху него, съветва Петров.

New York Times отбелязва, че в България външни пространства като дворове често са включени в калкулациите на размера на жилището. В резултат на това жилищната площ може да се окаже с 15 до 20% по-малка от обявеното, отбелязва Чернишова.