Коронавирусът ще промени радикално градските центрове

„Ако намалеят работещите през деня, вероятно ще са необходими нови хора за запазване на кипежа в тези райони и за генериране на доходи“, допълва той.

„Някои райони вероятно ще трябва да бъдат преустроени, ако вече не са жизнени в икономическо отношение – търговските зони например. Някои офис сгради може да бъдат срутени или да се смени предназначението им, а заобикалящата инфраструктура и публични пространства също ще се променят след време“, смята Матюс.

Вече има прецедент за подобен род градски трансформации, тъй като градове в света превръщат стари индустриални структури в художествени галерии, кафенета, апартаменти и оживени площи за забавление.

Подобен пример е Canary Wharf в Лондон, някога най-голямото пристанище в света, той се превърна в скъп финансов квартал през 80-те и 90-те години на миналия век.

Районът с площ от 390 декара, където се намират регионалните представителства на  редица банки, може да се насочи към ново преустройство, а Джес Стейли, главен изпълнителен директор на Barclays, казва, че поставянето на 7 хил. души в една сграда „може да е отживелица“.

В Ню Йорк атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до децентрализиране на офис площите от централните зони.

В Сингапур, където централните бизнес квартали обичайно са силно оживени с хора, които посещават скъпи барове и ресторанти в свободното си време, повечето служителите искаха да продължат да работят от вкъщи след вдигането на блокадата на 1 юни, показва допитване.

Това би означавало по-малко трафик и по-малко хора в градския транспорт в пиковите часове, което може да доведе до повече проекти със смесени функции и удобства, които привличат хора, казва Хсу.

„По-малкото хора, използващи пътищата, може да освободят някои площи за други цели като по-широки пешеходни и велоалеи, паркове, места за събития и площи за дейности навън“, допълва той.

Огромна възможност

Във Вашингтон препоръките в плана за повторно отваряне на града включват осигуряване на тротоари и улици за местните жители и ресторантите и временна смяна на предназначението на свободни частни пространства.

Заради влошаването на „историческите неравенства“ заради COVID-19 всеки план за повторно отваряне на града трябва да гарантира, че всички имат равен достъп до достъпни жилища, здравословна храна и удобства, се казва в плана.

Повече хора, работещи от вкъщи, „ще имат значително икономическо въздействие в града“, отбелязва Анджали Махендра, директор на изследванията в WRI Ross Center for Sustainable Cities.

„Но в опит да балансират притесненията за общественото здраве и икономиката градовете обмислят стратегии като колкото е възможно по-голямо пренасяне на бизнес навън и ограничаване на площите с използване на алеи за паркиране за превръщането им във велоалеи“, допълва тя.

Тъй като повече хора ще използват комбинация от ходене, каране на колело и градски транспорт, „инвестирането във велосипедна, пешеходна и микромобилна инфраструктура може да запълни значителни пропуски в достъпа от последна миля до публични транзитни системи сега и в бъдеще“, смята Махендра.

„Това е огромна възможност за преструктуриране на транспортната система, за да обслужва мнозинството граждани“, допълва тя.

В дългосрочен план макар градовете да запазят икономическия си център в централните части, ще има стремеж към децентрализиране на бизнес активността и за създаване на бизнес клъстъри извън градския център, прогнозира Хсу.

„Проектантите ще бъдат подложени на по-голям натиск да преосмислят градското планиране, за да отговорят на променящия се начин на живот и поведение. Възможно е да се появи нов градски пейзаж“, отбелязва той.