Жилищните пазари в Европа реагират спокойно, но не и еднакво на COVID-19

Жилищните пазари в Европа са в по-благоприятна позиция, отколкото през пролетта на тази година, т.е. преди COVID-19, сочи анализ на Catella Research, цитиран от онлайн изданието property-magazine.eu.

Търсенето на жилищния пазар по традиция не реагира особено на външни сътресения и държавните ръководители в повечето страни са дали бърз и силен отговор, показва изследването. В същото време обаче COVID-19 е довел до огромни неравенства между сектори, икономики, компании и страни в Европа. Обемът на трансакциите и развитието на цените варира в отделните държави.

В силно засегнатите райони се наблюдава леко повишаване на възвръщаемостта, но като цяло тя е в застой и дори намалява в някои случаи. В анализа са били включени 19 страни и 61 локации.

„Мнението, че жилищните имоти в Европа продължават да са много привлекателни за инвеститорите, търсещи добри възможности за диверсификация и балансиран портфейл между риск и възвръщаемост на европейските пазари, не се е променило. Големите градове или столицата на всяка страна остават най-желаните пазари с положителни обществено-икономически развития и нов ръст на цените. Но положителните развития водят до спад на възвръщаемостта“, казва проф. д-р Томас Бейерле, ръководител на изследванията в Catella Group.

„От друга страна обаче, тези пазари са значително по-волатилни и разнородни от второстепенните пазари, особено във времена на подчертано променяща се икономическа среда“, допълва той.

Най-ниски са жилищните наеми в Лиеж (9 евро на кв. м), следван от Бърно в Чехия със средно 9,60 евро на кв. м.
Най-скъпият пазар за жилища под наем в Европа е Женева, където цената на квадратен метър достига 30,50 евро, следван от Париж и Цюрих със съответно 28,60 евро на кв. м и 27 евро на кв. м.

Най-силен ръст на наемите от 13,6% е отчетен в Гьотеборг, а в Краков е регистриран най-резкият спад от 8,6%.

Средната покупна цена на апартамент в Европа (за всички години на строителство) в момента възлиза на 4783 евро на кв. м, което е ръст с 3,6% спрямо първото тримесечие на тази година. Цените варират от 1650 евро на кв. м в Рига до 16 843 евро на кв. м в Лондон.

Най-силен ръст на средната покупна цена е регистриран в Бърно (16,36%), следван от Манчестър с 13,92%, а най-рязък спад е отчетен във финландските градове Юваскюля и Оулу от съответно 15,37% и 10,15%.

Средната нетна доходност за многофамилни жилища в Европа в момента е на ниво от 3,66%, като спрямо предходния анализ от първото тримесечие на 2020 г. тя е намаляла с три базисни пункта.

Доходността е нараснала леко във Финландия, Испания и Лондон, докато умерено свиване е отчетено във Франция, Германия, Белгия, Холандия и Австрия. Ръстът на доходността във Виена е свързан с промяна на метода за пресмятане на данните.

Най-ниската доходност сред европейските жилищни пазари е отчетена в Стокхолм и Цюрих от 1,50%. Най-привлекателната доходност сред анализираните 61 пазара се открива предимно в източноевропейски градове като Вроцлав (5,90%), Рига (5,40%) и Вилнюс (5,40%).

Общата стойност на трансакциите с жилищни имоти, включително студентски жилища, в 19-те анализирани страни е възлязла на 43,27 млрд. евро през първите три тримесечия на 2020 г. Спрямо резултата от предходната година обемът е нараснал с приблизително 11%.

Над една трета от общия обем от сделки се пада на Германия (16,1 млрд. евро), следвана от Великобритания с 8,9 млрд. евро. На последните места в класацията по трансакции са предимно източноевропейски страни с традиционно висока жилищна собственост като Литва, Латвия, Чехия и Естония.