Защо жилищни проекти в Стокхолм от 30-те години са толкова търсени днес

Лесно е да се разбере защо жилищните блокове от 30-те години на миналия век, които опасват вътрешността на Стокхолм, са толкова търсени. Обикновени, но привлекателни модернистични сгради със средна височина, облепени с тухли или измазани с боя с пастелни цветове, тези градски апартаменти съчетават спокойствието на предградията с удобна локация. Ако човек намери жилище в някоя от тези сгради, може да стига бързо до града и все пак да живее на тиха улица, гледаща към морави и дълги редици от брези, пише Bloomberg.

Апартаментите вътре, които рядко имат повече от две спални, а често са само с една, олицетворяват харесвания в цял свят скромен, но удобен скандинавски стил. Поглед към интериора им в имотните обяви показва похвати в проектирането, които изглеждат напълно еднакви при средната класа в Швеция – бели стени, светла дървесина, папрат и убити цветове, а ако на някой му се прииска по-дързък цвят, вероятно ще избере бежовото.

Въпреки качеството си тези жилища имат минало, свързано с бедност и нужда. За някои първоначални наематели животът в тези блокове преди време дори е бил смятан за срамен. Макар че са малки, те първоначално са построени за големи бедни семейства – група, която през 30-те години на миналия век преживява в Швеция една от най-тежките жилищни кризи в Европа. Стокхолм

Точно тази роля дава името на скромните сгради – Barnrikehus, или „къща с много деца“. Тя показва не само как се ражда в Швеция социалната държана, а и как скандинавската социалдемократична мечта се променя през десетилетията и води до това Barnrikehus да бъдат отхвърлени като модел преди да се завърнат отново през последните години като възможно вдъхновение за справяне със съвременните проблеми в Швеция.

Бягство от каменния град

Швеция може да е глобален модел за мнозина днес, но репутацията й през двадесети век на стабилна, подкрепена от социалната политика заможност е изградена на фона на история на желания и дисфункции. До 30-те години на миналия век връхлетяната от депресията Швеция има най-ниската раждаемост в Европа. Тежките времена и липсата на достъпни заведения за грижи за децата обезсърчавали хората да имат деца. Сред причините е и отсъствието на достоен дом.

По онова време Стокхолм все още се простира само в границите на т. нар. „каменен град“ – гъстонаселени квартали от каменни и тухлени сгради. По-бедните жители на града тук живеят предимно в мръсни, неосветени апартаменти, известни като „бараки под наем“. Построени около неприветливи дворове, тези сгради често са притежавани от собственици експлоататори, които предлагали краткосрочни наеми на нови, влажни сгради за много бедните.

Наричани „гъбите“, тези наематели трябвало да изсушат стените със своите печки и телесна топлина, така че след това да бъдат заменени от по-платежоспособни наематели. Семейства с много деца често са били отхвърляни като твърде сложни за приютяване.