Защо жилищни проекти в Стокхолм от 30-те години са толкова търсени днес

Шведското общество е знаело за тези проблеми. Те дори се появяват в популярната култура, като първата голяма роля на Ингрид Бергман е във филм от 1935 г., съсредоточен върху ниската раждаемост (въпреки че филмът я отдава не на жилищните затруднения, а на жените, търсещи удоволствия).

Истинският тласък за промяната обаче е работата на двама социолози – бъдещата носителка на Нобелова награда за мир Алва Мирдал и нейния съпруг Гунар. В книгата им с огромно влияние от 1934 г. „Криза по въпроса с населението“ семейство Мирдал настоява за безплатно здравеопазване, детски надбавки, достъп до професионални грижи за децата и ребалансиране на домакинските задължения, за да могат жените по-лесно да вършат платена работа. Стълб в предложената програма са по-добрите жилища чрез субсидирани наеми или благоприятни кредити. Отчасти под влиянието на семейство Мирдал шведските общини започват да създават значителни банки от терени, за да осигурят място за по-добър живот на бедните семейства. Стокхолм

Новите жилища изникват в околностите на Стокхолм и други шведски градове. Повлияни от функционалната архитектура, показана на Изложението в Стокхолм през 1930 г., типичните Barnrikehus са сгради със средна височина и четири-пет етажа, обичайно построени не по-дълбоко от 12 метра, така че доброто проветряване да предотвратява разпространението на туберкулоза. Архитектурата на тухлените или измазаните им фасади може да е изглеждала поразително банална по онова време, но спартанската им естетика и зелените площи наоколо са отговорът на стремежа към по-чиста, по-спокойна среда, към която много градове по света се стремят тогава.

Скромна утопия

Снабдени с централно отопление, тоалетни и топла вода, тези комплекси предлагат перални помещения, изобилие от открити околни пространства, а в някои случаи и детска градина за работещите майки. Макар че строителството на апартаментите се възлага или на общински жилищни компании, или на частни подизпълнители, наемите са субсидирани от общината. В опит за повишаване на раждаемостта разходите се намаляват за всяко следващо дете в семейството. Така наемите намаляват, колкото повече деца има семейството, насочвайки жилищата под наем към големи, бедни семейства.

Тези примерни жилища обаче са шокиращо малки по днешни стандарти с площ от около 40 кв. м. В апартаментите по онова време, запазени в Стокхолмския градски музей, първоначално живее шестчленно семейство само с една спалня. Две деца спели на дивана в трапезарията, а други две – на сгъваеми пейки в кухнята, които всяка вечер се покривали с дюшек. Че тези размери са подобрение за семейството е видно от предишните им условия за живот.

Насочени към хора с ниски доходи, апартаментите са смятани от мнозина за места за живот с нисък стандарт. „Има известна стигма върху сградите Barnrikehus, подобно на тази върху социалните жилища днес в много страни“, казва Мартин Грандер, изследовател на жилищата в университета в Малмьо. „Това важи особено за децата, които не искали да казват на връстниците си, че живеят там“, допълва той. Стокхолм

Отчасти осъзнавайки стигмата, шведското социалдемократическо правителство се отказва от политиката за осигуряване на субсидирани жилища конкретно за нуждаещите се, за да създаде в периода след войната система, при която всички шведи могат да получат достъп до достъпни жилища с контролиран наем независимо от доходите си.