Безкрайното изчистване на най-задлъжнялата имотна компания в Китай

Инвеститорите са притеснени за финансовата стабилност на най-задлъжнялата китайска строителна компания. Схемата е повече от рутинна, но поредната драма в China Evergrande Group все пак си заслужава внимание, пише Wall Street Journal.

Новите сътресения са свързани с отношенията на компанията с регионалния кредитор Shengjing Bank, в който започва процес по придобиване на дял преди пет години. Медии от континенталната част на Китай съобщават, че регулаторите правят преглед на трансакците на банката с Evergrande. Миналата седмица китайските регулатори предупредиха, че някои малки и средни банки са се възползвали от ограниченото имотно кредитиране на по-големите банки, за да разширят собствената си експозиция.

Компанията съобщи в понеделник, че финансовите ѝ връзки с Shengjing Bank са напълно в рамките на закона. Миналата седмица президентът на Evergrande Хуей Ка Юн обеща до края на месеца да се съобрази с една от трите червени линии за задлъжнялостта на имотната компания, определени от правителството, като се откаже от планове в последния годишен доклад на групата.

Пазарите обаче никак не са убедени, че всичко е наред. В петък доходността по доларовите облигации на Evergrande с падеж през март догодина достигна 19,8%. Тя е далеч от близо 30-те процента през септември миналата година по време на поредната паника около финансовото бъдеще на компанията, но все пак е нагоре с над десет процентни пункта през последните две седмици.

За инвеститорите Evergrande е едновременно мечта и кошмар. Книжата на компанията са на границата на неподходящите за инвестиция както за „биковете“, така и за „мечките“, разтърсвани редовно от обратни изкупувания на акции и силно концентрираната собственост. Но облигациите ѝ, които постоянно са оценявани така сякаш компанията е в сериозен риск от колапс, са изключително доходоносни за инвеститорите с желязна вяра в разумните политики на компанията.

Това обаче не означава, че френетичният ѝ бизнес модел няма да ги унищожи. Изплащането на част от планината от дългове изглежда добра идея. Защо тогава Evergrande не го е направила досега? Простият отговор е, че бизнес моделът на компанията изисква неумолим растеж и постоянно финансиране. Ръстът на приходите ѝ през последните десет години е с около 35% на година, изпреварвайки американски технологични гиганти като Apple и Amazon.

Изплащането на дълговете ѝ обаче не е въпрос само на по-сериозни усилия – тя трябва да намери пари, за да го направи. Най-очевидният път е да разчита на не толкова организирани кредитори вместо на банки и инвеститори в облигации. В края на 2020 г. компанията имаше търговски задължения и неизплатени суми по договори на доставчици и купувачи на жилища на стойност 1 трлн. юана (156 млрд. долара), което е ръст с близо 20% на годишна база. Договорните задължения трябва да бъдат следени с особено внимание.

Ако предпазливите инвеститори не смятат, че разполагат с конкретна информация за политиките, която е убягнала дори на хора от сектора, няма смисъл да опитват да отгатнат коя малка криза в крайна сметка може да нанесе по-сериозен удар на компанията. Този ден вероятно ще дойде, въпреки че сега не може да бъде определен.