Европа трябва да осъзнае цената на приемането на големи центрове за данни

В отговор на въпрос за планове да изгради „хипермащабен“ център за данни на един от малкото свободни терени в Нидерландия Facebook заяви: „Не отговаряме на слухове“.

В същото време социалната мрежа ангажира именити инженерни компании и правни кантори, за да придвижат интересите ѝ и да помогнат за изграждането на най-големия център за данни в Европа, пише Мариете Шааке , директор на Центъра за киберполитика към Станфордския университет, в статия за Financial Times.

Бившият нидерландски министър по икономическите въпроси и климата Ерик Вибес беше убеден да предостави изключителен достъп до местната високоволтажна инфраструктура. Новите училища често чакат с години за подобни одобрения.

Информацията за този договор стана публично достояние едва след запитвания по закона за свободата на информацията от журналисти. Окончателното решение за продажбата на 166 хектара земеделска земя на Facebook беше взето от общинския съвет в Зееволде миналата седмица.

Членът на местния градски съвет Еге Ян де Йонг призна, че градът ще „заиграе в Шампионската лига от самото начало“. Въпросът сега е дали малки градчета като Зееволде, който има население от едва 23 хил. души, подхождат на големи компании от Силициевата долина.

В САЩ Google също е известен с това, че използва кухи компании, които водят до по-малко обществено внимание. Центровете за данни на Google и Microsoft само във Верингермеер се очаква да потребяват 525 куб. м питейна вода на час, възлизащи на 4,6 млн. куб. м на година.

Докато европейските лидери опитват да ограничат силата на Big Tech, националните и местните власти опъват червен килим. Данъчни облекчения и достъп до договори за субсидирана енергия и за земеделска земя улесняват строителството на хипермащабни центрове за данни в Европа от Google, Facebook, Microsoft, Apple и Amazon. Очаква се това да доведе до значителни последици за използването на енергия, вода и земя през идните десетилетия.

Съхраняването и пренасянето на данни наред с „копаенето“ за криптовалути вече изсмукват около 2,5% от глобалното потребление на електрическа енергия. Изследване в Дания, където се намират няколко големи центъра за данни, прогнозира, че ще бъдат необходими 15% от потреблението на енергия в страната за захранването им.

Сега технологичните компании изкупуват възобновяема енергия, за да намалят въглеродния си отпечатък. През 2018 г., например, Facebook беше най-големият корпоративен купувач на възобновяема енергия в света.

Постепенно обаче политическата съпротива нараства. Ирландия приема технологични компании от известно време, но променя курса, сега когато EirGrid очаква центровете за данни да използват почти 30% от електрическата енергия в страната до 2028 г. 30-те нови центъра за данни, които са планирани в Ирландия, ще трябва да се ангажират да работят с властите за избягване на недостиг на енергия като този, който преследва Китай заради прекомерното използване за индустриални нужди.

В същото време в района на Франкфурт в Германия представители на Зелената партия поискаха становище за възможностите за изпълнение на енергийни обещания около предложен център за данни.

На практика използването на отпадъчна топлина от центровете за данни често е съмнително. И макар че създаването на работни места в местните общности често е обещавано като положителна последици при подобни проекти, това невинаги е постигано.

На фона на нарастващото търсене на облачни услуги, изкуствен интелект, стрийминг услуги и „копаене“ за криптовалути нараства и нуждата от центрове за данни. Но сериозният демократичен дебат за цената и ползите от приемането на подобни обекти е невъзможен без прозрачност от компаниите за процеса.

Вместо да се оставя решението на най-ниските нива в управлението или да се позволява на компаниите да изправят едни срещу други политици на европейско, национално и местно ниво, необходима е по-интегрирана визия.

А следенето на поредицата от решения, вземани на местно ниво, е от ключово значение. Нурд-Холанд, провинция с площ от 4000 кв. км, в момента приема 57 центъра за данни. Може би всяко едно от грижливо подготвените искания за планиране са звучали примамливо, но дали в тях наистина е било добавено търсенето на вода, електричество и земя?

До момента ограничителните мерки срещу големите технологични компании не засягат центровете за данни, но това скоро може да се промени, ако компаниите и правителствата не променят поведението си.