Рохинга съдят Facebook за 150 млрд. долара заради геноцид

Компанията майка на Facebook Meta Platforms Inc. е изправена пред нарастващи правни предизвикателства от страна на бежанците от племето на Рохинга, които обвиняват компанията за социални медии в подстрекаване на геноцидно насилие през 2017 г. срещу мюсюлманското малцинство в Мианмар.

Според жалба, подадена в понеделник в щатски съд в Калифорния, компанията е позволила „неконтролируемото разпространение на антирохинга съдържание“ въпреки многократните предупреждения от страна на различни групи на гражданското общество и активисти за правата на човека за смъртоносните последици от всичко това.

Отделно от този иск членове на общността рохинга от Мианмар, които сега живеят във Великобритания и в бежански лагери в Бангладеш, заявяват пред Meta, че възнамеряват да заведат дело във Върховния съд на Великобритания заради неспособността на компанията да предприеме действия срещу омразата в платформата си, предава Bloomberg.

Правните предизвикателства засилват обществения контрол, пред който е изправена Meta след поредица от критични медийни доклади, основани на вътрешнофирмени документи, разкрити от бившия продуктов мениджър на Facebook, превърнал се в информатор, Франсис Хаугън. Компанията се бори с обвиненията, че е дала приоритет на разрастването на платформите си за сметка на борбата с езика на омразата, дезинформацията и насилствения екстремизъм.

„Последните пет години, а всъщност само последните пет месеца, направиха пределно ясно, че пътят на Facebook към популяризиране на най-лошото от човечеството не е резултат от грешка, а по-скоро от внимателно проектирана функция", се казва в жалбата във Върховния съд на окръг Сан Матео, близо до който е базирана Meta. 

Ищецът, чието име не е посочено в иска, настоява за обезщетение в размер на повече от 150 млрд. долара от името на около 10 000 мюсюлмани рохинга в САЩ, които са избягали от Мианмар след юни 2012 г., за да избегнат заплахата от насилие. Искът е със статут на колективен иск.

В рамките на правното предизвикателство в Обединеното кралство ищците ще твърдят, че Facebook е използвал алгоритми, които засилват речта на омразата срещу народа на рохинга и не е инвестирал в достатъчно модератори на съдържание, които говорят бирмански или рохинга става ясно от изпратеното до съда писмо.

„Въпреки признаването на Facebook за ролята му в такива вреди в реалния свят и прокламираната му позиция като положителна сила в света, не е предложена смислена компенсация на нито един оцелял“, се казва в съобщението.

В четвъртък 16 млади хора и адвокати на рохинга в бежански лагер в Бангладеш планират да подадат жалба срещу Facebook до Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на Ирландия, като твърдят, че нейната социална мрежа е подтикнала към насилие срещу тяхната общност.

Meta не коментира темата пред Bloomberg.

Facebook въведе реформи, след като през 2018 г. поръчано от компанията проучване установи, че платформата ѝ се използва за координиране на насилствени репресии в Мианмар. В по-широк план през последните години компанията засили използването на изкуствен интелект и система с човешки ресурси, за да освободи мрежите си от проблемни изказвания.

Компанията забранява публикувано от потребителите съдържание, което подтиква към атаки срещу хора въз основа на тяхната раса, страна на произход, религия, сексуална ориентация и други чувствителни теми. Освен това забранява на потребителите да публикуват съобщения, които включват призиви за насилие.

Facebook стана толкова популярен в Мианмар, че за по-голямата част от неговите цифрово свързани жители социалната мрежа се превърна в синоним на самия интернет. Facebook доминираше в развиващия се пазар, защото си партнираше с местни мобилни оператори, които се съгласяваха да не таксуват потребителите си за данните, използвани за поддръжка на евтина основна версия на приложението, и поддържаше шрифтове в Мианмар по-добре от други технологични платформи, става ясно от съдебните документи.

До 2012 г. доминираното от военните правителство на Мианмар и обикновените потребители започнаха да разпространяват страховити и дехуманизиращи послания за мюсюлманите рохинга. До 2017 г. сайтът се използва за набиране и обучение на „цивилни отряди на смъртта“ за продължаване на насилието, става още ясно от иска. В крайна сметка десетки хиляди рохинга бяха убити, докато стотици хиляди станаха свидетели на „неописуемо насилие и мизерия, които ще носят със себе си до края на живота си“, твърдят бежанците.

Адвокатите на бежанците твърдят, че за разлика от федералния закон за благоприличие в комуникациите, който предпазва интернет платформите от съдебни дела за генерирано от потребителите съдържание, „бирманското законодателство не имунизира компаниите за социални медии за ролята им в подбуждането към насилие и допринасянето за геноцид“.

Facebook участва в международно разследване на геноцида в Мианмар, водено от западноафриканската държава Гамбия, но беше обвинен от съдия във Вашингтон, окръг Колумбия, по-рано тази година, че се противопоставя на разкриването на вътрешнофирмени данни.