Дните, в които Meta дава безплатно изкуствения си интелект, са преброени

Като всеки добър инвеститор, Марк Зукърбърг обича да постига възвръщаемост, но е готов да играе дългосрочна игра. Отне му десетилетие, откакто похарчи 19 млрд. долара за WhatsApp, преди най-накрая да пусне реклами в чат приложението. Тази година, когато инвестира 65 млрд. долара в инфраструктура за изкуствен интелект (AI) и разпалва война за таланти, за да наеме най-блестящите умове в областта, очаквайте той да монетизира и това начинание, като се откаже от безплатния проект за изкуствен интелект, който остави Wall Street в недоумение, пише Парми Олсън в коментар за Bloomberg.

Llama е водещият модел на изкуствен интелект, създаден от Meta Platforms, за да настигне ChatGPT. За разлика от тези, разработени от Google и OpenAI на Alphabet, той се рекламира като „с отворен код“, което означава, че неговата основа е достъпна в интернет, за да могат всички, включително конкурентите, да я копират и да я надграждат. Защо? Зукърбърг твърди, че целта му е да направи AI достъпен, така че „всеки по света да се възползва“ от него – реплика, на която не повярвах, защото идва от човека, който изгради империята си върху събирането на потребителски данни, за да ги продава на рекламодатели, пише още Олсън.

По-правдоподобно е, че Llama е трамплин за нещо по-комерсиално и вече е изпълнил предназначението си. Моделът с отворен код даде на Meta безплатна работна сила за изследвания и разработки, тъй като хиляди разработчици прегърнаха идеята за демократизиране на изкуствения интелект за всички и помогнаха за безплатното подобряване на Llama. Това също така направи Meta магнит за талантливи изследователи, които иначе биха отишли при конкурентите и които искат да видят как приносът им достига до милиони потребители незабавно, вместо да бъдат обвързани с продуктите на Meta. И това укрепи репутацията на Meta като добрата страна в AI надпреварата, дори когато условията за ползване на Llama бяха рестриктивни и не отговаряха на техническото определение за отворен код.

Критиците, които обвиниха Meta в „ замазване на очите с отворения код“, бяха прави да вярват, че това няма да продължи. Още миналата година Зукърбърг смекчи позицията си по въпроса, казвайки в подкаста на Дваркеш Пател, че е грешно да се бъде „догматичен“ по отношение на софтуера с отворен код и че, ако в бъдеще стане безотговорно да се раздава неговият изкуствен интелект, „тогава няма да го направим“.

Няма ясен отговор дали изкуственият интелект с отворен код е добър или лош за обществото. Разбира се, той адресира нарастващата концентрация на власт сред компаниите от Силициевата долина, но тъй като безплатните модели стават все по-способни, предоставянето им повишава рисковете от злоупотреба. Китайски военни изследователи са използвали Llama, за да създадат свой собствен инструмент за разузнаване, наречен ChatBIT, например, използвайки го за събиране на данни и вземане на оперативни решения. Изследователи също така създадоха модела „BadLlama“ без функции за безопасност - нещо, което не биха могли да направят със затворени системи като ChatGPT.

Доколкото Зукърбърг - в момента вторият по богатство човек в света след Илон Мъск, чието състояние се оценява на 256,4 млрд. долара по данни на Bloomberg - от време на време приема съвети от Вашингтон и от политици в чужбина относно изкуствения интелект, почти сигурно му е било казано да помисли внимателно дали да направи универсалния изкуствен интелект безплатен за ползване от всеки по света.

Ако и когато го направи, той няма да е първият, който ще се откаже от стратегията за свободен и отворен достъп. OpenAI започна като организация с нестопанска цел, която обеща да споделя своите изследвания с всички, докато не започна да получава големи суми инвестиции от Microsoft и стана по-секретна. Също така е обичайна практика технологичните компании да раздават продукти, преди да ги монетизират, след като бързо са си пробили път към пазарно господство.

Wall Street иска да види по-ясна възвръщаемост от огромните разходи за изкуствен интелект на Meta и индикациите, че Зукърбърг ще се съобрази, са налице. Точно както наемането на Фиджи Симо от OpenAI сигнализира, че се готви да стартира рекламен бизнес, наемането на главния изпълнителен директор на Scale Александър Уан предполага, че Зукърбърг иска да монетизира екосистемата, която е изградил.

Зукърбърг също така казва на някои от прочути изследователи, които се опитва да привлече от компании като OpenAI и Google, че предстоящите AI модели няма да са с отворен код, когато достигнат „суперинтелигентност“ - праг, чието определение все още е неясно, но се отнася до AI, който надминава човешкия интелект в повечето задачи.

Не се изненадвайте, когато следващата година Зукърбърг обяви, че най-новите AI модели на на Meta са твърде мощни, за да бъдат раздавани безплатно. Неговият експеримент с изкуствен интелект с отворен код ще е изпълнил целта си: привличане на таланти, безплатно разработване и позициониране на Зукърбърг като герой в сферата на изкуствения интелект, пише в заключение Олсън. С инвестираните милиарди и изискващите възвръщаемост инвеститори, това безплатно пътуване ще приключи, категоричен е той.