Financial Times и бъдещето на журналистиката

В едно като цяло депресиращо десетилетие за вестниците навсякъде световното бизнес издание Financial Times (FT), базирано в Лондон, е нещо като светъл лъч. Наблягайки отрано на цифровото разпространение и създаването на абонамент, който позволява достъп на читателите до ограничен брой публикации на месец преди закупуването на много по-скъп неограничен такъв, FT пръв наложи бизнес модел, който бързо се прие от много други.

Днес FT има близо 750 000 абонирани читатели, най-големия им брой в 127-годишната му история. Около две трети от тези читатели са интернет абонати, които плащат висока цена – до 480 долара на година, коментира New Yorker.

През тази година се случиха две големи неща за FT. През март изданието спря схемата с ограничен брой платени публикации и премина към нов бизнес модел, базиран на евтини пробни абонаменти. През юли пък Pearson PLC, корпоративният собственик на FT, го продаде на японската медийна компания Nikkei за 1,3 млрд. долара. Оттогава насам вестникът не е обявявал конкретни планове за бъдещето.

Когато новината за покупката излезе за пръв път, както купувачът, така и цената се оказаха изненадващи. Въпреки че Nikkei има доминиращо присъствие в Япония, където продава по над 2,5 млн. броя вестници на ден, компанията дотогава не бе проявявала интерес за разширяване извън Азия. Нещо повече, давайки по-голяма сума от предложената от немската медия Alex Springer, Nikkei плати почти 40 пъти по-голяма сума от 37-те млн. долара оперативна печалба на FT за 2014 г.

Според Джон Ридинг, главен редактор на FT, основната причина за интереса на Nikkei се крие във факта, че и двете издания ценят качествения журнализъм.

„Nikkei смята още, че бизнес езикът е английският и ако искаш да се превърнеш в силен световен играч, се нуждаеш от силна англоезична позиция, глас или издание. Затова стъпката е напълно логична от гледна точка на стратегическата им глобална перспектива“, добавя той.

Има и други фактори обаче. Nikkei иска да се подготви за прехода към цифровизация, което все още се случва бавно на местния пазар. „Ако обобщим визията, която двете компаниите имат, тя се концентрира върху растежа. И за двете компании това е много добра възможност за разрастване на FT. Това изисква дългосрочна перспектива, както и инвестиции. А Nikkei са поели ангажимент за това“, добавя Ридинг.

Той продължава: „Вложихме много време и много усилия да променим нещата – реорганизация, реконструкция, експериментиране. В момента сме в такава позиция, че бизнес моделът, който сме развили, е потенциално вълнуващ. Това, което ни липсва, е подкрепа и възможността за разгръщане“.

Японските вестници, включително притежаваните от Nikkei, са известни с по-малко агресивния си подход към новините в сравнение със западните. По отношение на независимостта на медията Ридинг коментира, че „редакторската независимост е абсолютно фундаментална за начина, по който оперираме“. Като част от подготовката за продажба Ридинг и колегите му изготвят списък с критерии към потенциални купувачи, като първите три-четири са фокусирани върху ценностите, културата и редакторската независимост. След редица разговори, именно с тези изисквания се съгласяват и Nikkei.