Любопитният европейски експеримент с данните

Ако дадена авиокомпания ви предложи ваучер в замяна на споделянето на историята на покупките и заявките ви и други данни, притежавани от конкурентен превозвач, бихте ли го взели? Какво ще кажете, ако Billa ви подари ваучер за подарък в замяна на историята на пазаруването ви в Kaufland?

E, добре дошли в Европейския съюз, където потребителите скоро ще могат да направят такъв примамлив избор благодарение на преработения регламент на ЕС в областта на защитата на личните данни.

Общият регламент за защита на данните (GDPR) е огромен том от 11 глави и 99 члена, който само адвокатите може да обичат. Но основната разпоредба, която се крие в чл. 20, изисква от предприятията в Европа да направят „преносима" информацията, която съхраняват за европейските потребители. Това означава, че вие и аз можем да поискаме данните си от компанията за коли под наем, авиокомпанията, магазина за хранителни стоки, фитнес залата или ресторантската верига и след това да дадем тази информация на друг бизнес - ако той направят правилното предложение за нас.

За компаниите GDPR означава изцяло нов подход към личните данни, които те някога са събирали и съхранявали. Регулацията засяга всяка компания, която някога е съхранявала данни на над 5000 души, но скоро този брой ще падне до 1000 души. Това означава, че на практика регулацията засяга почти всяка фирма в България, тъй като се взимат предвид и личните данни на бившите и настоящите служители.

Какво обаче значи това за потребителите? Според статистика на ЕК над 80% от гражданите на общността смятат, че нямат контрол над личните си данни. Е, чрез GDPR Европа ще се опита да си върне доверието на тези хора. 

Джулиан Сондърс, главен изпълнителен директор на лондонската компания Port, която помага на бизнеса да се адаптира към регулациите, казва пред Bloomberg, че клиентите ще разберат, че техните данни имат нова стойност. При влизане в сила на GDPR компаниите трябва да получат разрешение, преди да събират данни, както и да бъдат по-категорични и конкретни относно това как ще се използва тази информация.

Корпорациите ще трябва да предоставят на потребителите привлекателна причина да пазят данните им. Ако не, законът също така дава на хората по-голяма власт: правомощието да кажат на дадена компания да изтрие всичките им данни, подобно на четиригодишния европейски закон, който позволява на хората да поискат от Google да изтрие определени материали от резултатите в търсенето.

Друг въпрос е до каква степен компаниите ще са отворени да споделят данни. След като подобни правила бяха приети за финансовата индустрия, Саундърс заяви, че банките не са склонни да предават информация на конкуренти. Дружествата за комунални услуги в Обединеното кралство също затрудниха достъпа на потребителите до данните за потреблението на енергия при търсене на по-добра сделка. Google получава около 2000 заявки за изтриване на линкове на седмица, но приема само около 43% от тях.

Също така си струва да си припомним, че Европа има опит в разпоредбите за неприкосновеността на личния живот, които не сработиха никак добре. Правилата за ограничаване на обичайната практика на уебсайтове, зареждащи „бисквитки“, за да проследяват трафика на хората в интернет, просто доведоха до създаването на машинално отричане на отговорност, с което хората безмилостно приемат условията, за да продължат с това, което търсят.

Все пак GDPR ще се наблюдава отблизо, защото ще доведе до широки промени в начина, по който компаниите обработват нашите данни. Те са заплашени и от последващи глоби, ако не се съобразяват с правилата. Правилата също така ще тестват дългоочакваната идея, че нашите данни могат да бъдат и форма на цифрова валута.

Ако данните са новата форма на петрол за цифровата икономика, както мнозина заявиха по-рано, това би позволило на потребителите да се насладят на някои от ползите, които ще им предоставят новите начини за изиграване на компаниите. „Това е начин за насърчаване и улесняване на конкуренцията в сферата на услугите и дава на клиентите по-добър избор", казва Саундърс. „Има огромни възможности за бизнеса, който може да получи достъп до информацията на конкурентите си".

И така - всички ние вероятно нямаме представа за стойността на нашите данни, но новият закон може поне да осигури начин да разберем колко всъщност струват те.