Цифровизацията - буря в чаша вода

Половин година след въвеждането на цифровизацията в България проблемите, свързани с нея, изплуват все по-ясно на повърхността. Създаденият бизнес модел не работи за голяма част от пазарните играчи. Разнообразието от програми, което зрителят трябваше да получи, все още не е факт. Завърта се спиралата, в която печеливши сякаш наистина няма. Какво се случва всъщност?

“Цифровизацията в телевизионното си превъплъщение  беше буря в чаша вода”, заяви Димитър Радев, председател на УС на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) по време на дискусионния форум „Телекомуникационният и медийният бизнес пред нови предизвикателства“.

Според него, ако регулаторите са имали по-ясна позиция по ключовите въпроси, свързани с този процес, както и ако имаше по-голяма яснота за динамиката на пазара, шест месеца след изключването на аналоговия сигнал ситуацията щеше да е далеч по-добра.

Проблемите с нея обаче започнаха да валят веднага след въвеждането ѝ на 30-и септември 2013 г.

Объркването

„Въпреки че предварителната кампания беше много подробна, хората се нуждаеха от още обяснения“, разкри Георги Колев, началник отдел „Радиоразпръскване“ в КРС. Той припомни, че след официалното въвеждане на цифровизацията в регулатора са постъпили множество жалби, свързани с проблемите, пречещи на хората да настроят апаратурата. Всъщност най-големият проблем е, че част от населените места остават без покритие. Той обаче не се корени в самите предприятия, категоричен е Колев и разкрива, че КРС няма претенции към тяхната работа до момента.

Къде е разнообразието?

За Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), въвеждането на цифровизацията е равносилно на справяне с едно от предизвикателствата на времето, в което живеем.

С много превратности, с месец закъснение и в кратки срокове успяхме да го направим, коментира Божков, подчертавайки, че в редица други държави този процес е бил отлаган многократно. Оказва се, че всъщност бързаме бавно, защото цифровизацията е повече социален проблем и въпросът, който стои на дневен ред, е дали държавата ще има волята да покрие на 100% сигнала, тъй като всеки гражданин има правото да получава безплатно определен пакет програми, категоричен е председателят на КРС.

“Към днешна дата сме създали потенциална възможност всеки да гледа безплатно до 70 програми. В момента имаме от 8 до 11 програми”, коментира Божков. По думите му има опасност тези програми да намалеят и има шанс да се стигне дотам, че “да гледаме само две програми на БНТ”.

На фона на всичко това в СЕМ е постъпило искане за заличаване на индивидуалните лицензии на bTV Lady+1 и Ring.Bg+1. Все още не са предприети действия, тъй като в момента сме в комуникация с доставчиците, поясни Антоанета Лозенска от СЕМ.

По думите на Анета Милкова, член на УС на БНТ, до момента се е говорило преди всичко за техническите аспекти на цифровизцията. Едва сега на преден план излиза въпросът, че не е постигнат желаният брой цифровизирани програми и само при 11 такива не може да се говори за разнообразието, което се търси.

Основният въпрос сега е как тези програми да се увеличат, а не да намаляват, заяви Милкова. “От страна на БНТ мога да кажа, че ни смущава това, че можем да останем самотни в цифровия ефир”, коментира тя.

Експертът припомни, че при цифровизацията обществената телевизия не е била подпомогната финансово от държавата, докато в чужбина практиката била коренно различна. Ето защо пред БНТ стоял казусът как да бъде максимално полезна при изпълнението на националния план за цифровизация, когато ѝ се налага да борави с ограничени ресурси. Изпълнителният директор на БНТ Симеон Касабов потвърди, че обществената телевизия е губеща от процеса, тъй като бюджетът ѝ рестриктивно е бил намален с 5 млн. лева, а очакванията са, че при такива условия тя ще успее да произведе достатъчно качествено и атрактивно съдържание.

От своя страна Димитър Радев, председател на УС на БАККО, призова за насърчаване на броя и разнообразието на програмите и посъветва държавата да покрепи БНТ достатъчно адекватно в тази ситуация.

“Ако има един начин държавата да покаже заинтересоваността си, това е субсидията на БНТ”, категоричен е той.