КРС планира освобождаване на още честоти за 5G през 2022 г.

След като през май миналата година Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разпредели честотен ресурс за 5G, сега комисията работи по това да предложи още по-голяма част от спектъра на телекомите, разкри председателят на КРС Иван Димитров на конференцията "Digital Sofia". 

Предстои в следващите месеци да бъде разширен сегментът в областта на 1800 MHz – достатъчен ресурс, за да продължи развитието на мрежите в България. През втората половина на годината ще бъде предоставен честотен ресурс в 26 GHz, посочи Димитров. По думите му КРС се надява до края на годината да предостави и ресурс в областта на 700 MHz.

За последния, заместник-министърът на транспорта и съобщенията Дилян Берковски коментира, че има 2x20 MHz, които са “чисти и готови за ползване”. Третият банд все още е зает за нуждите на Министерството на отбраната, по-конкретно за МиГ-29.

Работна група, включваща Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, КРС и трите мобилни оператора, работи по това да се отдели част от третия банд, докато МиГ-29 не престанат да летят, което се очаква да се случи през 2031 г., уточни заместник-министърът. По думите му се мисли как това да бъде отразено върху лицензията и върху таксата, която ще бъде заплатена от мобилния оператор, който ще попадне в третия банд – 10 MHz. Очаква в средата на лятото да има становище и решение по въпроса.

В 700 MHz ще има и част за мрежа, свързана с граждански нужди. Тя ще се управлява от Министерството на вътрешните работи и ще играе основна роля като широколентова мрежа при бедствия и аварии, допълни Берковски.

Ще има част от обхвата, която ще продължи да се ползва от Министерството на отбраната, от Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията, като през второто полугодие се очаква да има 3x10 MHz честотни ленти за трите мобилни оператора.

„Освен 700 MHz можем да предложим и 800 MHz. Тук имаме 2x 10 MHz, които са готови за ползване. За останалите 2x20 MHz сме зависими от обновяването на радари по част от летищата, което няма да е лесен и бърз процес“, коментира Берковски.

Работната група предлага създаването на т.нар. „санитарни зони“ около летищата – участъци от няколко километра, където да не се ползват съответните честоти, за да няма опасност за никого.

„Посланието е, че ще има честоти и за трите мобилни оператора, двама от които ще трябва да се съобразят със санитарните зони“, коментира Берковски, уточнявайки, че тези зони не са прецедент в света.

Безопасност на 5G мрежите

Междувременно Комисията за регулиране на съобщенията вече разполага с пет стационарни станции за замерване на електромагнитните излъчвания в градска среда, които гарантират, че излъчванията, свързани с 5G мрежите не са вредни за хората и животните, разкри председателят на КРС Иван Димитров.

Комисията обяви още, че в София са въведени две нови компактни системи за контрол на радиочестотния спектър, а действията са част от Плана за развитие на системата за мониторинг за периода от 2021 до 2025 г.

Задачата на тези станции е да осъществяват радиомониторинг и измервания на радиочестотния спектър за граждански нужди според изискванията на Международния съюз по далекосъобщенията.

Новите станции разширяват Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди. По думите на Димитров всичко това е нужно, защото телекомуникациите „са нервната система на индустрията“ и в тях той вижда основа за изграждането на умен град.

Междувременно, с подкрепата на Министерството на индустрията и Министерството на транспорта и съобщенията, КРС работи по изграждането на лаборатория за контрол върху съоръженията, които се използват в мрежите.

Приведени са в експлоатация разпоредбите на Европейския кодекс за електронните съобщения. Очакваните резултати са свързани с широкото развитие на 5G мрежите.

Димитров заяви, че се надява, тази година да има завършен проект, свързан с изготвянето на Регистър на приемно-предавателните станции. Идеята е да се подпомага бизнесът при пререгистрирането на вече съществуващи станции.

Председателят на КРС изтъкна, че властите са направили достатъчно за облекчаване на режима и административната тежест. Припомняме, че допреди година и половина дейстащият режим налагаше пререгистрацията на базовите станции на телекомите да се случва по Закона за устройството и територията, като отнемаше средно между 12 и 18 месеца. Промените в закона, както и въпросният регистър дават възможност този процес, както и разходите по него, да се съкратят до 3-5 месеца, уточни Димитров.