Какво бъдеще очаква сензорните екрани?

Единственият начин да работите върху все по-голям брой модерни устройства, от смартфони до банкомати и автомобили, е да използвате ловко пръста си върху сензорните екрани. Но понякога подобни действия не работят толкова добре. Лесно е да пропуснете задължителния бутон върху малката виртуална клавиатура и да допускате правописни грешни. Понякога екранът не реагира изобщо. А докато шофирате, може да бъде опасно да се взирате в екрана, опитвайки се да смените една опция с друга на контролния панел. Сега помощта, така да се каже, е под ръка. Докато сензорните екрани стават все по-разпространени и част от различни устройства, има нови начини да работим с тях, пише Economist. 

Робърт Бош, германски производител на автомобилни части, наскоро представи тъчскрийн със специална обратна връзка. Сензорните екрани вече използват визуални ефекти, звук и вибрация за потвърждаването, че дадена икона или команда е избрана. Това, което прави системата на Бош, е да добави различни структури на повърхността към всичко това. 

Текстурите на екрана могат да бъдат груби, гладки и като цяло разнообразни, така че да представя местоположението на различните бутони. Идеята е, че шофьорът ще може да усети кой е правилният бутон, без да се налага да гледа екрана. За да се избегне инцидентното активиране на бутони, докато той опипва екрана, шофьорът ще трябва да избере определена текстура, за да се включи или изключи дадени бутони. Като прилага различен натиск, потребителят може да скролва по-бързо или по-бавно през музикалните песни и радиостанции например.

Тъй като neoSense, както Бош нарича системата, все още е в процес на разработка, компанията не разкрива как работи тя, освен че използва обикновен сензорен датчик, свързан със сензор, който измерва натиска, идващ от пръстите. Това ни разкрива малко. Бош вероятно прави нещо подобно на опитите на други групи, работещо с подобни системи: поставят тънко устройство под екрана, което генерира специално настроени вибрации в областта на виртуалните бутони. Моделът на тези вибрации ще създаде ефекта на текстурните ефекти, които могат да бъдат усетени от пръстите на потребителя така, сякаш има физически елементи на екрана.

Въпреки че проучванията на сензорните екрани датират още от 60-те години на миналия век, те не стават част от потребителските устройства до настъпването на 80-те години. Много от тези ранни екрани са били от този “резистивен” тип, който в най-простата си форма изисква натиск от пръста върху екрана, така че двата базисни проводими листа да се свържат, създавайки електрическа верига. Точката на контакт се измерва, така че да се установят координатите на пръста.

Производството на резистивните екрани е евтино, а много от тях все още се използват в ресторантите в устройствата за приемане на поръчки и в заводите за контролиране на машините. Но много джаджи, особено смартфоните и таблетите, сега използват система, която разчита на капацитивното съпротивление. (Това е мярка за измерване на капацитета за съхранение на електрически заряд в даден обект).