Има бъдеще за младите лекари в България, но то е несигурно - местата за специализации са недостатъчни, а неравното разпределение на медицински служители в страната занижава качеството на услугата. Това коментира Красимир Виталиев, стажант-лекар, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова по Bloomberg TV Bulgaria.
Има университети, които се движат заедно с развитието на технологиите и произвеждат кадри, които могат да работят с тях, но като цяло в здравната система често се внедряват дигитални продукти, преди да бъдат достатъчно добре разработени, коментира гостът.
"Начинът, по който ни се представя медицината в академията е много различен от практиката в болниците. Има дисбаланс в методиката на изпълнение на медицинската дейност. Повечето проблеми се коренят във финансов проблем", коментира Виталиев.
В много случаи трябва да се доплащат необходими изследвания за постигане на диагноза, тъй като са препоръчани други по здравна пътека, допълва той.
Здравната култура и идеята за профилaктика остава недостатъчно добре развита сред населението въпреки засилени действие в тази насока от неправителствени организации и други институции.
Адекватно заплащане е един от начините за задържане на специалистите в страната, каза Виталиев.
"Едно от решенията е, особено за да се изравни качеството на медицинската услуга в различните краища на България, системата малко или много да потенцира медицинското развитие в провинцията, било то с финанси, техника, апаратура“, коментира гостът.
Здравната система функционира добре, но не с пълния си потенциал, като сериозна част от проблема са пациентите, които не са здравно осигурени. Има липса на доверие в обществото във финансирането от здравните осигуровки и много пациенти разчитат на лични средства, но този модел не е достатъчно добре приложим в страната заради ниската финансова култура и лична отговорност, смята Виталиев.
Персонализираната медицина не е широко застъпена в България, въпреки програмите на ЕС.
"Целта на персонализираната медицина е да не се разглежда дотолкова заболяването, а индивида, чрез генетични и молекулярни изследвания. Ролята ѝ е да избегне метода "проба-грешка" - правят се изследвания, които показват генетичните предразположения и молекулярните функционалности, и тогава можем да изберем правилното лекарство", каза Виталиев.
Такива изследвания са скъпи и не са по силата на здравната система в момента, но тя е бъдещето, тъй като позволява предвиждане на евентуални заболявания, каза той.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Как преминаха разговорите между Тръмп и Си Дзинпин?
Във Варна ще строят нова ясла в район "Младост", ремонтът на ДЯ "Щурче" започва през юли
Отстраняват кмета на район "Одесос" ако се докаже злоупотреба с власт
Има избран изпълнител за доставка на подземните контейнери във Варна
От "Възраждане - Варна" са възмутени от българската песен на Евровизия
Сенатът одобри Кевин Уорш за председател на Фед в оспорвано гласуване
Mythos може да е заплаха, но AI ускорява еволюцията на банковите услуги
Капитал има, но не и навик: защо българите рядко инвестират у нас
„Хелиос Марин“: Искаме да сме нещо като Tesla при яхтите
Цветан Цеков: Надценките по веригата държат храните у нас сред най-скъпите в ЕС
Chery се връща към това, от което VW се отказа
Всяка десета кола e манипулирана – внимавайте с тези модели
Вижте кой ще внася автомобилите на Ebro в България
Китайци искат да правят електромобили с Maserati
Трик с пластилин почиства боята перфектно
Над 3 кг златни накити в тайник в кола заловиха на „Лесово“
MrBit Втора лига на живо: Как можете да гледате Пирин срещу Севлиево
Бившият директор на "Гробишни паркове" ще съди Столична община
Магнезиев бисглицинат - сравнение с други форми на магнезий: Кой е подходящият избор?
Десето заседание по делото за смъртта на Сияна: Искат нови доказателства по експертизата