Има бъдеще за младите лекари в България, но то е несигурно - местата за специализации са недостатъчни, а неравното разпределение на медицински служители в страната занижава качеството на услугата. Това коментира Красимир Виталиев, стажант-лекар, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова по Bloomberg TV Bulgaria.
Има университети, които се движат заедно с развитието на технологиите и произвеждат кадри, които могат да работят с тях, но като цяло в здравната система често се внедряват дигитални продукти, преди да бъдат достатъчно добре разработени, коментира гостът.
"Начинът, по който ни се представя медицината в академията е много различен от практиката в болниците. Има дисбаланс в методиката на изпълнение на медицинската дейност. Повечето проблеми се коренят във финансов проблем", коментира Виталиев.
В много случаи трябва да се доплащат необходими изследвания за постигане на диагноза, тъй като са препоръчани други по здравна пътека, допълва той.
Здравната култура и идеята за профилaктика остава недостатъчно добре развита сред населението въпреки засилени действие в тази насока от неправителствени организации и други институции.
Адекватно заплащане е един от начините за задържане на специалистите в страната, каза Виталиев.
"Едно от решенията е, особено за да се изравни качеството на медицинската услуга в различните краища на България, системата малко или много да потенцира медицинското развитие в провинцията, било то с финанси, техника, апаратура“, коментира гостът.
Здравната система функционира добре, но не с пълния си потенциал, като сериозна част от проблема са пациентите, които не са здравно осигурени. Има липса на доверие в обществото във финансирането от здравните осигуровки и много пациенти разчитат на лични средства, но този модел не е достатъчно добре приложим в страната заради ниската финансова култура и лична отговорност, смята Виталиев.
Персонализираната медицина не е широко застъпена в България, въпреки програмите на ЕС.
"Целта на персонализираната медицина е да не се разглежда дотолкова заболяването, а индивида, чрез генетични и молекулярни изследвания. Ролята ѝ е да избегне метода "проба-грешка" - правят се изследвания, които показват генетичните предразположения и молекулярните функционалности, и тогава можем да изберем правилното лекарство", каза Виталиев.
Такива изследвания са скъпи и не са по силата на здравната система в момента, но тя е бъдещето, тъй като позволява предвиждане на евентуални заболявания, каза той.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Експерт: Варна не е проектирана за толкова много автомобили
Изложба за Бенджамин Франклин и връзките му с Българското възраждане гостува във Варна
Разрешиха драгажни дейности в пристанищата Варна и Белослав
Коста Стоянов: Не бяхме допуснати до изслушването за дейността на КУБ и Невзоров
Спипаха 43-годишна варненка с наркотици
VW може да намали моделите си наполовина след напрежение в ръководството
Наградният фонд на "Уимбълдън" скочи с 20% през 2026 г.
Въглищният сектор в България: Реформирай бързо или умирай бавно!
Бюджет 2026 обезврежда стари бомби и оставя смелите реформи за бъдещето
Технологична революция във ВиК сектора: Дигитални двойници, роботи и AI
Купена за 400 долара, тази кола струва 3 милиона днес
Прогрес: Volkswagen замени модерните косачки с... овце
Европа обмисля да забавя колите ни от космоса
Toyota изпраща водороден Hilux на Дакар
BMW отвя Mercedes и в Америка
Киналите на KWU SENSHI Световна купа за аматьори 2026
Справката на ГДБОП с имена на хора, свързани с частните полети на Пеевски, вече е в парламента
Недовършеният участък на Околовръстното тръгва към реализация, строежът - от средата на 2027 г.
Плащаме 23 хил. евро на британец, пребит от фенове на "Левски"
Б.Т.Р. с 11 концерта в страната през 2026 година