Има бъдеще за младите лекари в България, но то е несигурно - местата за специализации са недостатъчни, а неравното разпределение на медицински служители в страната занижава качеството на услугата. Това коментира Красимир Виталиев, стажант-лекар, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова по Bloomberg TV Bulgaria.
Има университети, които се движат заедно с развитието на технологиите и произвеждат кадри, които могат да работят с тях, но като цяло в здравната система често се внедряват дигитални продукти, преди да бъдат достатъчно добре разработени, коментира гостът.
"Начинът, по който ни се представя медицината в академията е много различен от практиката в болниците. Има дисбаланс в методиката на изпълнение на медицинската дейност. Повечето проблеми се коренят във финансов проблем", коментира Виталиев.
В много случаи трябва да се доплащат необходими изследвания за постигане на диагноза, тъй като са препоръчани други по здравна пътека, допълва той.
Здравната култура и идеята за профилaктика остава недостатъчно добре развита сред населението въпреки засилени действие в тази насока от неправителствени организации и други институции.
Адекватно заплащане е един от начините за задържане на специалистите в страната, каза Виталиев.
"Едно от решенията е, особено за да се изравни качеството на медицинската услуга в различните краища на България, системата малко или много да потенцира медицинското развитие в провинцията, било то с финанси, техника, апаратура“, коментира гостът.
Здравната система функционира добре, но не с пълния си потенциал, като сериозна част от проблема са пациентите, които не са здравно осигурени. Има липса на доверие в обществото във финансирането от здравните осигуровки и много пациенти разчитат на лични средства, но този модел не е достатъчно добре приложим в страната заради ниската финансова култура и лична отговорност, смята Виталиев.
Персонализираната медицина не е широко застъпена в България, въпреки програмите на ЕС.
"Целта на персонализираната медицина е да не се разглежда дотолкова заболяването, а индивида, чрез генетични и молекулярни изследвания. Ролята ѝ е да избегне метода "проба-грешка" - правят се изследвания, които показват генетичните предразположения и молекулярните функционалности, и тогава можем да изберем правилното лекарство", каза Виталиев.
Такива изследвания са скъпи и не са по силата на здравната система в момента, но тя е бъдещето, тъй като позволява предвиждане на евентуални заболявания, каза той.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Туристи изчакват края на работния ден на спасителите, за да пренебрегнат забраната за къпане в морето
Всеки трети в ЕС плаща за стрийминг, в България – едва един на десет
Президентският вот наближава: Кои са обявените кандидати
Една трета от директорите в публичните дружествата у нас трябва да са жени
Екскурзията поскъпна за година – българите харчат над 190 евро на човек у нас и 480 евро навън
Най-големият проблем за Панамския канал е водата, а не геополитиката
Обемът на IPO-та в Китай е на 3-годишен връх, но дали темпът е устойчив
Четири шока бележат бурния преход на света към нова епоха
Как корейската K-Pop индустрия за $10 млрд тръгна към AI, част 2
Как корейската K-Pop индустрия за $10 млрд тръгна към AI, част 1
Citroen BX GTi: Семейният спортитст празнува юбилей
MINI възроди легендата от „Монте Карло“
Ferrari превръща стоповетe в активна аеродинамика
Защо малкият отвор на капачката на резервоара е от ключово значение
В Италия ще глобяват пешеходци, гледащи телефона си, докато пресичат
Кариерно преоткриване след 40
Глобяват в Нидерландия за жилища, които дълго стоят празни
Енергийната сигурност под заплаха: От Ормузкия проток до Дунав