ЕЦБ: Високите дългове излагат еврозоната на риск от „неблагоприятни шокове“

Държавите в еврозоната са уязвими на "неблагоприятни шокове" от геополитическото напрежение и високите лихви заради неспособността им да продължат да намаляват публичния си дълг. За това предупреждава Европейската централна банка (ЕЦБ) в годишния преглед на финансовата стабилност в региона, публикуван в четвъртък.

Финансовата стабилност в еврозоната се е облагодетелствала от подобряващите се икономически перспективи, като инфлацията постоянно намалява и доверието на инвеститорите се възстановява, посочват от централната банка на региона. Перспективите обаче остават крехки, тъй като възможностите за икономически и финансови сътресения са големи в среда на повишена геополитическа и глобална политическа несигурност.

„Геополитическите рискове продължават да замъгляват перспективите пред финансовата стабилност“, казва вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.

„Условията за финансова стабилност се подобриха в съответствие с намалените рискове от рецесия и по-ниската инфлация. Важно е обаче да надграждаме допълнително върху устойчивостта на финансовата система на фона на глобалната икономическа и геополитическа несигурност“, допълва той.

„Неблагоприятни шокове“, свързани с дълга

Финансовите пазари остават уязвими към нови неблагоприятни шокове. Макар че очакванията за облекчаване на паричната политика повишават оптимизма в оценките на риска на инвеститорите, настроенията може да се променят бързо.

Например острият геополитически стрес може да предизвика нестабилност, като създаде потенциал за прекомерни пазарни реакции, които могат да бъдат засилени от небанки със структурна уязвимост на ликвидността, посочват от ЕЦБ.

Тежките финансови условия продължават да поставят на изпитание устойчивостта на кохорта от уязвими домакинства, фирми и правителства в еврозоната. От ЕЦБ признават, че като цяло съотношенията дълг/БВП на домакинствата и фирмите от еврозоната са спаднали до нивата отпреди пандемията, което спомага за облекчаване на опасенията относно устойчивостта на дълга.

За държавния дълг обаче прогнозата е да се стабилизира на по-високи нива в сравнение с преди пандемията, което прави държавните финанси по-уязвими на неблагоприятни шокове. В по-общ план разходите за обслужване на дълга може все още да нарастват във всички икономически сектори в бъдеще, тъй като падежиращите задължения продължават да се преоценяват при значително по-високи лихвени проценти.

ЕЦБ отбелязва и спада на пазарите на имоти и значителната корекция на цените на бизнес имотите. За разлика от тях пазарите на жилищни имоти показват някои признаци на стабилизиране след корекцията.

Банките са устойчиви, но има опасения за рентабилността

Банките от еврозоната са устойчиви, но ниските им пазарни оценки предполагат, че инвеститорите са загрижени за дълготрайността на тяхната рентабилност, посочват от ЕЦБ.

Предизвикателствата за банките от еврозоната могат да възникнат от три източника. Първо, притесненията за качеството на активите растат, като се имат предвид признаците за нарастващи загуби в някои кредитни портфейли, които са по-чувствителни към циклични спадове, особено бизнес имотите.

Второ, разходите за банково финансиране изглежда ще останат високи, дори ако лихвените проценти започнат да намаляват.

Трето, приходите на банките могат да се свият заради приглушения растеж на заемите, особено заемите с променлив лихвен процент.

Като цяло банковата система на еврозоната е добре подготвена да устои на тези рискове предвид силните капиталови и ликвидни позиции, посочват от ЕЦБ в прегледа си. За да запазят и укрепят устойчивостта на банките в несигурна макрофинансова среда, препоръчително е макропруденциалните органи да поддържат съществуващите капиталови буфери, препоръчват от централната банка на еврозоната.

Прилагането на всеобхватна макропруденциална рамка за небанковите организации и по-интегриран надзор в целия ЕС на тези субекти биха изиграли голяма роля за смекчаване на рисковете за финансовата стабилност, казват още от ЕЦБ.

Устойчивият небанков финансов сектор би подпомогнал напредъка към съюз на капиталовите пазари и превръщането на този сектор в стабилен източник на финансиране за реалната икономика през целия цикъл, заключават от ЕЦБ.